РЕЗУЛТАТИ
от Четвърти Национален конкурс за поезия „Николай Лилиев“
Стара Загора, 2017 г.

За 2017 г., жури в състав: Таньо Клисуров, председател, Стойчо Маджарски, главен редактор на списание „Птици в нощта“, и Йордан Атанасов, главен редактор на вестник „Литературен глас“, се събра и разгледа постъпилите за участие в конкурса творби.
Журито единодушно присъди следните награди:

Първа награда

Лили Качова
София

ПОМЪДРЯВАНЕ НА ЛЯТОТО

На детството последната родина
и сладко от горчиви портокали.
Това е юли. Толкова е синьо,
че времето в часовника е спряло.
Проблясва – златна мрежица в небето, огърлица на шията на Бога –
не знае той – ще плъзнат страховете,
змийчета са, но рано е за вопли.
Все още е хлапак и безразсъдно
се влюбва безусловно – като птица:
Такъв си остани! – гласът ми глъхне,
гласът ми ви след трудни месечини.
Посрещах и изпращах. Просто участ.
И юли се превърна в кръст и цвете.
О, нека на жарава да се учи,
Илинден вече идва с дъждовете си.
И щом започне да съзижда църква,
да трупа скръб по имена и дати,
то значи тишините са покълнали
и лятото ще помъдрява с август...
Тогава стиснала в юмрук петаче,
последна на опашка за илюзии,
душата ми сама ще се разплаче
за чезнещия във небето юли.

Втора награда

Николай Гундеров
Чехия

ФОТОГРАФИЯ 1983

Прадядо ми е с ножа си
за рязане на пъпеши (през мирно време),
и на глави (по време на Балканската).

Ще си отиде като любовчия –
не от склероза – от пневмония
при къпане във кладенеца на съседката.
Балкан –
с опашка като перка от аероплан
е временно щастлив.
(Ще го застрелят, но с официална заповед,
поради тежки слухове за епидемии.)

С кафявите тиранти и
широката усмивка е Милен.
(Ще умре от кучешка тения,
без да бъде целунат от Таня,
дето къса билетите в селското кино.)

Червеното по бузата на Митко е
или комар, убит без обяснения,
или шамар, заради двойката по пеене.

А Слави е с татуировката –
ще ни научи как от кратки фасове
се правят дълги кръгчета,
а после ще замине за Италия
като носач на индия или арабика.

Всички примижаваме от слънцето,
което това лято беше толкова силно,
че се питам как не е осветило снимката.

Трета награда

Кръстьо Раленков
София

ПЪТ

Път, случаен също като бликнала,
вехнеща във паметта мелодия.
А край пътя цветно ято циганки,
седнали на сянка, си говорят.

Цигани с усмивки златозъби
слънцето като комат начупват.
И от кошниците с диви гъби
с поглед ме приканват да си купя.

Спрях - единствена кола по пътя.
Купих си. Почерпих по цигара.
Сплитаха в тревите сложни възли
простичките песни на цикадите.

Ручеят в дерето бръщолевеше,
сбрал води от гърбавите хълмове,
че пресъхва скоро. С дъждовете
чак наесен щял да се завърне.

Нищо тук не беше безвъзвратно.
Времето на колело играеше.
Аз стоях несвързан, фрагментарен
пред живота, свързващ двата края.

Някак по начало сбъркал пътя.
Някак с чувството, че съм на място.
Утешен и може би прегърнат
от раззеленилото се лято.

Беше миг по-кратък от угарка.
Аз поех, помахах им на тръгване.
И като в съня на онзи старец
слизаха във мене бавни лъвове.

Христина Главанова
Севлиево

ЯБЪЛКОВА РЕКА

Прилича на момиче в син сукман...
Реката е изпредена и тънка.
Тя влиза в своя кръшен летен стан
и тръгва по пътеката си звънка.
Преди да свие в първия завой,
под ябълките прихнали минава,
а после в придошлия луд порой
се спуска и след бързея запява.
Тя има огледална чистота
и може да прегърне и небето,
което слиза в бистрата вода
и с нея продължава към дерето.
На ябълките в аления сън
щом влезе, се отпуска и заспива
и само монотонният ѝ звън
във равното блаженство се разлива.
Прилича на момиче в син сукман...
Но още руменее и наднича
със онзи първороден светъл свян,
след който необятно се обича.

Поощрителна награда за млад талант

Мина Росенова Петкова, 15 г.
София

КРАДЛА

Още от малка обичам да взимам безплатно.
Още от малка обичам да заобикалям правилните начини.
На три откраднах на мама чудния аромат.
На пет взех от тати доволната му усмивка.
После срещнах теб.
Откраднах погледа ти в магазина.
После пък взех по една бира за двама ни и избягах.
След това без позволение отмъкнах ключа за покрива на блока.
Заведох те да видиш залеза като по филмите.
Откраднах дори целувката ти.
След известно време се промъкнах у вас.
Заварих те спящ на леглото.
Скочих и те прегърнах, отнемайки ти съня.
Свих скъпото шампанско на дядо ми и ти сипах.
Получих привлекателна усмивка отново безплатно.
Откраднах мечтите ти.
И ги сбъднах.
Откраднах живота ти.
И бях щастлива.
Толкова щастлива.
Че не забелязах.
Как успя да откраднеш сърцето ми.