„Здравейте,

казвам се Албена и най-вероятно не се познаваме лично. Бих искала да даря на библиотечния фонд един екземпляр от стихосбирката на Катерина Стойкова „Втора кожа“.

Ако сега вигнете глава от това писмо, за да се огледате, и видите три жени, най-вероятно една от тях е преживяла домашно насилие. Така твърди най-песимистичната статистика. Ако броим мен, вас и авторката на стихосбирката, която Ви изпращам, това е една от нас.

Аз.

Домашното насилие не е тема, за която умеем да говорим. Изобщо, тия дни трудно говорим за истински важните неща. Как да избягаме от насилието, как да го прекъснем. Как да живеем със спомена за него. Как да прощаваме.

Ще бъда много щастлива, ако добавите „Втора кожа“ към библиотечния фонд, и искрено се надявам тя да бъде първа стъпка, а именно – проговаряне – за всеки, който е поел по несигурния, трънлив път на излизане от насилието.

С уважение и сърдечни поздрави,
Албена Тодорова”

Благодарим на Албена за откровеността и дарителския жест! Изпълнихме волята ѝ. Книгата ще откриете в Регионална библиотека „Захарий Княжески”.

Катерина Стойкова е автор на няколко поетични книги, включително Птичка на перваза (ИК Знаци, 2017), Как наказва Бог (ICU, 2014), Бодливото прасе на ума (Broadstone, 2012) и Въздухът около пеперудата (Факел експрес, 2009). Тя разделя времето си между брега на Черно море в България и хълмовете на Кентъки в САЩ. Катерина пише, живее и мисли на два езика.

Думи за книгата

Втора кожа е книга за миналото, което не спира да е настояще и да боли, обаче е единственото на разположение; книга за семейството като собствена стая и стая за изтезания; книга за негодуванието като бодлива втора кожа, навлечена под първата. Стихотворенията в тази сбирка са тихи, деликатно формулирани заклинания с мощта на неистов крясък.
Нева Мичева

Невъзможно е да свалиш от себе си усещането за допира на Втора кожа. Това е болка, от която не се чистиш. Белег в мозъка. Опитваш се да я потушиш. Но тя пулсира някъде дълбоко в теб завинаги. И така трябва. За да победиш ръката, която посяга отвъд прошката.
Темз Арабаджиева

Втора кожа, която надяваш, за да прикриеш оова, което се случва вкъщи; втора кожа, която не те побира. Книга за вината от неспособността да се прости, за омразата към простилия и забравилия. Започва рязко, забива нокът и не го изважда до края. Не просто разчопля рани -- на обществото, което позволява, толерира семейно насилие; всяка дума реже със своята прямота и неподпровеност. Книга за децата, свити в ъглите на собственото си безсилие, които и трийсет години по-късно продължават да чуват писъците от другата стая. Тежка, истинска, изключително важна книга.
Наталия Делева