12, 20 и 24 март 2018 г.
Зала на Регионална библиотека „Захарий Княжески“

Международният кино-литературният фестивал „Синелибри“ се организира от издателство „Колибри“ (Жаклин Вагенщайн) от 2015 г. Единственото по рода си ежегодно събитие има за цел да представя нови екранизации на литературни произведения, създадени през различни епохи в различни краища на света.
Третият кино-литературен фестивал „Синелибри“ 2017 г. в цифри: 12 дена кино, 31 пълнометражни и 6 късометражни филма, 155 прожекции в София и 90 в 11 други града в България, 10 световни личности от света на киното, 4-членно международно жури, 20 специални събития със срещи и пърформанси, базар със 140 екранизирани книги на издателството.
В Стара Загора ще бъдат показани три филма от фестивалната програма, носители на много номинации и награди.

Билети: 3 лв. за възрастни / 2 лв. за деца и ученици 
Билети се продават един час преди прожекцията пред залата.

12 март 2018 г. (понеделник), 18:30 ч., зала първи етаж
Дама пика/The Queen of  Spades,  Русия, 2016, 120 мин., трилър
Език: руски. Субтитри: български
Режисьор: Павел Лунгин
Сценаристи: Александър Лунгин, Павел Лунгин, Валери Печейкин, Стивън Уолш, по повестта на А. С. Пушкин
В ролите: Ксения Рапопорт, Иван Янковски, Игор Миркурбанов, Евгений Зеленски, Мария Курденевич и др.

Най-новият филм на големия руски режисьор Павел Лунгин, е създаден по повестта на Пушкин и операта на П. И. Чайковски. Оперната дива Софья Майер след дълги години на изгнание се завръща в Русия. Певицата възнамерява да постави „Дама пика“ от Чайковски на сцената, на която е дебютирала. Постановката без съмнение ще е събитието на сезона, а за всички участници в представлението това ще е възможност да станат известни. За слава и пари мечтае младият певец от оперната трупа Андрей и „Дама пика“ е неговият шанс за постигане на желаното. Той е готов да направи всичко, за да получи ролята на Герман.
Награди и номинации: 2017 г. – Награди „Златен орел“ за най-добър актьор (Иван Янковски) и за най-добър грим; Номинации за наградата „Златен орел“ за най-добра актриса (Ксения Рапопорт) и за най-добър монтаж (Каролина Мачиевска); Награда на публиката за режисьора (Павел Лунгин) от филмовия фестивал в Талин;  2016 г. – Награда „Капри“ за най-добра актриса (Ксения Рапопорт).
Павел Лунгин, роден през 1949 г. в Москва е сред най-почитаните и награждавани съвременни руски режисьори, лауреат на специалната награда на кинофестивала в Кан от 1990 г. за филма „Такси Блус“ и на специалната награда за кастинга на „Сватба“ (2000). Три негови кинотворби, „Такси Блус“, „Лунапарк“ и „Сватба“, имат номинации за „Златна палма“, а „Цар“ от 2009 г. е номиниран за отличие в категория „Особен поглед“. Лунгин завършва Московския държавен университет, след което работи предимно като сценарист, докато не му се предоставя възможност да режисира „Такси Блус“. У нас е известен и с филми като „Островът“ и „Олигарх“. Работил е над руската версия на американския сериал „Вътрешна сигурност“ (Homeland). От 2010 г. е президент на Международния кинофестивал „Огледало” на името на Андрей Тарковски. От началото на 90-те години на ХХ век живее във Франция, но продължава да снима филми в Русия и за Русия. През ноември 2016 г. режисьорът обяви своето намерение да направи филм за лагерите ГУЛАГ.

---------------------------------------------------------

20 март 2018 г. (вторник), 18:30 ч., зала първи етаж
Най-добри неприятелки/Nemiche per la pelle, комедия, Италия, 2016, 92 мин.   
Език: италиански. Субтитри: български
Режисьор: Лука Лучини
Сценаристи: Дориана Леондеф, Франческа Маниери
В ролите: Маргерита Буй, Клаудия Герини Джампаоло Морели, Андреа Боска, Жаспер Кабал, Паоло Калабреси, Стефано Сантоспаго и др.

Две жени с противоположен темперамент и начин на живот узнават, че трябва да споделят най-невъзможното наследство – детето на бившия им съпруг! Паоло умира внезапно и оставя съпруга Фабиола (Клаудия Герини), бивша съпруга Лучия (Маргерита Буй) и една изненада – 9-годишен син. Предсмъртната му молба към двете жени е да заровят томахавките и да отгледат заедно момчето, чиято майка също е починала. Само че Фабиола е точно толкова егоистична и противна, колкото ексцентрична и саможива е Лучия. Паоло младши може и да умилостиви сърцата им, но едва ли ще ги направи най-добри приятелки.
Сценаристката Дориана Леондеф е „четвърт българката“ Дориана Илиева Леондева, чийто дядо е българин. Има българско гражданство и често гостува тук на своите роднини. Дориана има зад гърба си 30 филма. Кариерати ѝ започва като помощник-режисьор на Емир Кустурица в „Циганско време“. Още в първия си сценарий („Акробатът“, реж. Силвио Солдини) втъкава образа на една българка. В „Хляб и лалета“ също има герой българин, който е вдъхновен от дядо ѝ. Дориана Леондеф е член на престижното международно жури на „Синелибри” 2017.
Награди и номинации: 2016 г. – Номинация за Golden Ciak за най-добър актьор в поддържаща роля (Паоло Калабреси).

---------------------------------------------------------

24 март 2018 г. (събота), 16:00 ч. зала първи етаж
Моят живот като Тиквичка/Ma Vie de Courgette – Швейцария/Франция, 2016, 75 мин. анимация, комедия 
Език: френски. Субтитри: български
Режисьор: Клод Барас
Сценаристи: Селин Шама, Германо Зуло, Клод Барас, Морган Наваро По романа на Жил Парис В ролите: Гаспар Шлатер, Сикстин Мурат, Полин Жакод, Раул Рибера и др.

Главният герой е безстрашно малко момче с прякор „Тиквичка“, което след смъртта на майка си е изпратено да живее в дом за сираци. Филмът разказва за преживяванията му в новата среда, заобиколено от деца, които подобно на него са белязани от живота. Чаровен, топъл, забавен, честен, „Моят живот като Тиквичка“ е едно от европейските открития на 2016 г. и поради факта, че предизвиква фурор на „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан, и заради темите, които представя с грижа и съпричастност към онеправданите деца и не на последно място за номинирането му за „Оскар” за най-добър игрален анимационен филм. Интересна подробност е начинът, по който авторите са подходили към реализацията на идеята – децата, които озвучават ролите, импровизират заедно въз основа на текста. „Моят живот като Тиквичка“ е създаден по романа на Жил Парис „Автобиография на една тиквичка“, издаден през 2002 г. и претърпял няколко преиздавания. Изданието от 2017 г на издателство „Колибри“ е  със заглавие „Животът ми като Тиквичка“.
Награди и номинации: 19 награди и 14 номинации! Ето някои от тях: 2017 г. – Номинация за „Оскар“ за най-добър игрален анимационен филм; Номинация за „Златен глобус“ за най-добър игрален анимационен филм; Награди „Сезар“ за най-добър адаптиран сценарий и за най-добър анимационен филм; Номинация за „Сезар“ за най-добър саунд трак; Награди „Люмиер“ за най-добър сценарий и най-добър анимационен филм; 2016 г. – Номинация за награда  „Лукс“  за най- добър филм; Номинация за „Златна камера“ (Клод Барас) от кинофестивала в Кан; Награда „Кристал“ за най-добър филм и награда на публиката от Международния фестивал за анимационни филми в Анеси; Награда на публиката за най-добър филм от МФФ Варшава и МФФ Цюрих; Награда на публиката за най-добър филм от МФФ Мелбърн; Награда FIPRESCI (Клод Барас) от Международния кинофестивал в Братислава; Награда на публиката за европейски филм от международния кинофестивал в Сан Себастиан; Европейска филмова награда за най-добър пълнометражен анимационен филм.