10 декември 2014 г. (сряда), 18:00 ч., зала първи етаж
Музикална вечер, посветена на арменския композитор, фолклорист, певец и хоров диригент Гомидас. Част от Дните на Република Армения в Регионалната библиотека
Организатори: Почетният консул на Република Армения в Пловдив, Фондация „Аракс”, Община Стара Загора, РБ „Захарий Княжески”.
За първи път след премиерното представяне в Пловдив, в Стара Загора ще се проведе музикална вечер, посветена на арменския композитор Гомидас. Роден на 26 септември 1869 г. в Кютах, Османската империя. Баща му, Кеворк Сохомонян, е обущар, но в същото време съчинява песни и притежава красив глас. С ярки музикални способности се отличава и майката на композитора – Такухи, тъкачка на килими. Безрадостно и пълно с лишения е детството на малкия Сохомон. Губи майка си преди да навърши и година. Грижите за детето поема баба му. На 7 години постъпва в местното начално училище и след завършването е изпратен на обучение в Бурса. Четири месеца по-късно се завръща у дома – умира баща му. Гомидас остава кръгъл сирак, а е само на 11 години. „Той беше крехко, слабо и бледо момче, винаги сериозен и мил. Беше лошо облечен” – това си спомня един от неговите съученици. Често го виждат да спи върху студените камъни за пране. Пее прекрасно и не случайно го наричат „малкият скитащ певец”. На своя възхитителен глас Сохомон дължи и събитието, което рязко променя целия му живот.
През 1881 година Кутин Дерцакян трябва да замине за Ечмиадзин, за да бъде ръкоположен за епископ. Католикосът моли свещеника да доведе гласовито дете, което да бъде обучавано в духовната семинария. От двадесетте сирачета е избран Сохомон. По това време в Османската империя е забранено да се говори на арменски език. Затова, когато Католикосът поздравява момчето в Ечмиадзин, то отговаря: ”Аз не мога да говоря на арменски, но ако искате – мога да пея”. И с красивия си глас изпява една арменска шаракана (духовен химн), без да разбира и една дума. Скоро след това Сохомон овладява до съвършенство арменски език.
През 1890 г. е вече монах, а свещенически сан приема през 1893 г. с името на католикос Комитас (Гомидас), известен поет от VII век, автор на „шаракан”. Назначен е за преподавател по музика в семинарията на Ечмиадзин. Успоредно с преподавателската си дейност създава хор, оркестър от народни инструменти, обработва народни песни, пише първите си изследвания за арменската църковна музика.  През 1895 г. е архимандрид и като такъв заминава да учи музика в Тбилиси. Срещата му с композитора Макар Екмалян, завършил в Петербург, го мотивира да изучава и хармония.
Бъдещото развитие на Гомидас е свързано и с друг голям музикален център – Берлин., където отива да учи по препоръка на Католикоса и с финансовата поддръжка на нефтения магнат Александър Манташян. Освен музика учи и философия, естетика, обща история и история на музиката. По покана на Международното музикално общество изнася лекции за арменската църковна и светска музика.
През есента на 1899 г. се завръща в Ечмиадзин и започва активна музикална дейност – сменя системата на обучение в семинарията, създава оркестър, усъвършенства хоровите изпълнения, обхожда различни райони на страната и записва хиляди арменски, кюрдски, персийски и турски песни. Прави обработка на част от песните. Занимава се с научноизследователска работа. Изявява се в различни държави по света като лектор, солист и диригент. Замисля и големи, монументални музикални форми. Има намерение да напише музикалния  епос „Сосна црер” и операта „Ануш”, която започва през 1904 г.
Гомидас се съсредоточава върху темите, касаещи народното творчество. Това води до конфликт с църквата. По този повод пише писмо до Католикоса, в което моли да бъде освободен, за да живее и твори свободно. Писмото остава без отговор, а преследването на Гомидас става по-явно. През 1910 г. композиторът напуска Ечмиадзин и заминава за Цариград. Предполага, че там ще намери среда, която ще го разбира, поощрява и защитава. Мечтата му е да създаде Национална консерватория, с която да свърже музикалната съдба на своя народ. Уви! Неговото вдъхновение и идеи срещат хладно безразличие.
В Цариград Гомидас организира смесен хор от 300 души и го нарича „Гусан”. Хорът става много популярен. В репертоара му основно място заемат арменските народни песни. Композиторът често изнася лекции, доклади, проявява се като солист и диригент. Има магнетично  въздействие върху публиката. От неговото изкуство са покорени Венсан д’Енди, Габриел Форе, Камий Сен-Санс. След едно негово изпълнение Клод Дебюси възкликва: „Гениално, отче Гомидас! Прекланям се пред вашия музикален гений!”. В Цариград не намира желаната поддръжка, но въпреки това работи усилено. Тук създава „Бадараг” (Литургия).
През април 1915 година младотурците арестуват арменския елит – писатели, журналисти, адвокати, лекари, творци и интелектуалци. Сред тях е и Гомидас. Изпратен е на заточение в Анадола, където става свидетел на зверствата при избиването на арменския народ. И независимо, че по-късно е върнат в Цариград (благодарение на влиятелни личности), преживяното оставя неизлечими следи в душата му. Гомидас е сломен и печален. Житейският му път през годините на геноцида е забулен в мистерия и обстоятелствата около смъртоносното му психическо разстройство през 1916 г. не са изцяло документирани. Първо е бил хоспитализиран в Константинопол, а по-късно преместен в Париж. След 1919 г. не пише музика. Геният на арменската музика намира последен пристан за изтерзаната си душа в крайградската болница Вил Жуив, където прекарва двадесет години. На 22 октомври 1935 г. великият син на Армения напуска този свят.
През есента на 1936 година прахът на Гомидас е пренесен в Армения.
Творческото му наследство няма по-лека съдба. Повечето негови ръкописи са унищожени или разпръснати по света.
През 2014 г. се навършват 145 години от рождението на великия композитор, духовник и поет Гомидас Вартабед (Архимандрид Гомидас). По този повод Министерството на културата на Република Армения обяви 2014 за „Година на Гомидас” и реализира поредица от събития.

Коледна елха

Весели Коледни и  
Новогодишни празници!

Изложба Поздравъ от Стара Загора

Календар Български шевици 2017
Автор: Теодора Христова

Календар шевици

В момента 63 посетители са в сайта

Библиотека Захарий Княжески

042 648 131 – директор
042 648 143 – регистрация и информация
6000 Стара Загора, бул. Руски 44
--------------------------------

Eлектронен бюлетин

Актуална информация за предстоящи събития

Работно време

понеделник – петък
от 8.30 ч. до 18.15 ч.
събота
от 8.30 ч. до 14.15 ч. 

Детски отдел
понеделник – петък
от 8.30 ч. до 18.15 ч.

Отдел Изкуство
понеделник – петък
от 8.30 ч. до 17.00 ч.

--------------------------------
всеки последен четвъртък на месеца

неработен ден с читатели

Попитай библиотекаря

Контакт с Регионална библиотека Захарий Княжески
Имейл
Тема
Съобщение
Колко букви има думата Захарий