Каталог 155 г. Габрово30 ноември 2015 г. (понеделник), 13:00 ч., фоайе първи етаж
Откриване на фотодокументална изложба
„155 години Габрово град“

Изложбата включва 30 тематични табла с информация за историята на града от 1860 до 2015 година. На откриването ще присъстват представители на музеи и библиотеки от град Габрово – директорът на Регионален исторически музей Красимира Чолакова, директорът на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ Савина Цонева и директорът на Архитектурно-етнографския комплекс „Етър“ Светлана Димитрова. Към изложбата е издаден и триезичен каталог, който ще бъде представен от съставителите.

Изложба 155 г. Габрово

 

Мобилна експозиция изложба в куфар „155 години Габрово град“ и едноименното печатно издание – илюстрована хроника, са резултат на реализиран проект по програма „Култура“ на Община Габрово, на Регионален исторически музей – Габрово в партньорство с Регионална библиотека „Априлов – Палаузов”, Държавен архив – Габрово и АЕК „Етър”.
На 30 табла и 180 страници в снимки и триезичен текст са представени културни ценности от фондовете на Регионалния исторически музей, Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов”, Централния държавен архив и Държавния архив – Габрово, Архитектурно-етнографския комплекс „Етър”, музея „Дом на хумора и сатирата”, църквата „Успение Богородично” и Соколския манастир.
Културните продукти са израз на уважение и преклонение пред всички заслужили за подема, славата и величието на балканския град. От първостепенна мотивация на съставителите са родолюбието и признателността към миналите поколения, които са и основно послание на илюстрованата хроника и мобилната изложба. И както основателно отбелязва в своето обръщение към читателите кметът на Габрово г-жа Таня Христова, „за родените тук любовта е някак естествена и подразбираща се, но всички останали, независимо колко време са останали в него – ден, година, пет, петдесет и пет – ще се съгласят, че Габрово има една много особена притегателна сила, има толкова ярък и силен дух, че някак неусетно те увлича, омайва, завладява и накрая се оказваш по-габровец и от габровци...”.
Изложбата и хрониката започват от 1860 г., когато седемхилядното българско селище Габрово е провъзгласено за град. Според публикуваната приписка на йеромонах Неофит този тържествен акт е извършен официално с участието на двама високопоставени османски първенци – пашите на Търново и Русе.
Първият тематично-хронологичен цикъл в хрониката и изложбата е свързан с осемнадесетте години до възстановяването на българската държава (1860 – 1878). Тук са представени основни процеси на Българското възраждане – общонародното движение за светска новобългарска просвета и неговите най-високи постижения в Габрово, първото политическо общобългарско движение за национална еманципация чрез самостоятелна църковна йерархия, борбите за политическо освобождение. Показани са лицата на епохата – даскал Никола Стефанов (учител и въстанически водач), Мария Гавраилова Ганчева – първи председател на благодетелното дружество „Майчина грижа”, архимандрит, а след това и архиепископ Йосиф Соколски, пръв предстоятел на самостоятелната униятска Българска църква, свързаните с революционните борби габровци: Коста Евтимов, Иван Попхристов, Цанко Дюстабанов, Еким Цанков, Тотю Иванов, поп Харитон Халачев. Представени са знакови места и сгради от епохата на Възраждането в Габрово: църквите „Успение Богородично” и „Св. Йоан Предтеча”, Соколския манастир с неговия забележителен храм и красивата чешма, първите панорамни фотографии и рисунки на Габрово. Отделено е място и за възрожденските книги и периодичен печат, показани са екземпляри от първите ръкописни вестници „Рак” и „Бацо Тоцку”, „Програмите на габровските училища” от Иван Гюзелев, представяне на града в чуждестранния печат и в картините на Феликс Каниц. Възрожденската историческа мозайка на града завършва с няколко експоната, представящи габровци – опълченци с тяхната униформа и ордени, както и решителният бой на Шипка на 11/23 август 1877 г.
От 1879 г. започва новата история на града Габрово в границите на Третата българска държава. Пъстрата картина на икономическия, културния и политическия живот в град Габрово през този период е разкрита чрез представяне на знакови събития и представителни личности. В илюстрования исторически разказ са вплетени показателни за стопанския подем факти: откриване на нови фабрики и предприятия (първата фабрика за текстилни изделия „Иван Калпазанов“, първата камгарна предачна фабрика, първата кожарска фабрика, павилиона с габровски индустриални изделия на Първото българско земеделско и промишлено изложение в Пловдив през 1892 г., барутната фабрика „Еловица”, първата българска фабрика за ленени-конопени платове от 1901 г., няколко текстилни и трикотажни фабрики, ножарската фабрика, първата ВЕЦ „Беров”, открита през юни 1906 г. и много други), строителство на пътища, мостове, училища и обществени сгради (габровската градска болница, открита на 15.05.1894 г., Горнокрайският мост на р. Янтра, построен от майстор Минчо Стоянов в края на ХІХ в., споровете около трансбалканската железопътна линия, откриването на железния път от Габрово до Царева ливада в присъствието на цар Фердинанд в началото на 1912 г., построяването на театрално-библиотечното здание, открито от министър Стоян Омарчевски през 1922 г., на първия модерен хотел в Габрово „България”, открит 1928 г., първата туристическа хижа в местността „Узана” 1931 г., изграждането на паметника на връх „Св. Никола”, тържествено осветен на 26.08.1934 г., телеграфо-пощенската палата, открита 1936 г.). Отново са представени видни габровци, допринесли за славата на родния град или активно участвали в обществения, културния и политически живот на Княжество/Царство България (габровските депутати в Учредителното събрание през 1879 г., първият министър-председател и министър на вътрешните работи на Княжество България Тодор Бурмов, първият български офицер – военен министър майор Константин Никифоров Попконстантинов и първият габровски генерал Никола Петров, Станимир Станимиров – ректор на Българската семинария в Цариград, секретар на Св. Синод и директор на Народната библиотека,  краеведът и дарителят д-р Петър Цончев, кметовете на града).    
Почти половинвековния период от историята на града от 1944 г. до поредната голяма политическа промяна в края на 80-те години на ХХ век е отразен чрез важните политически и стопански моменти (установяването на новата власт на Отечествения фронт, изграждането на нови предприятия като трикотажната фабрика „Буря” и Държавния машиностроителен завод „Янтра”, завода за металорежещи инструменти „Болшевик”, обединяването на кожарските предприятия в завод „Димитър Благоев” и на национализираните вълненотекстилни – в ДВТК „Георги Генев”, изграждането на електротелферния завод, на ТЕЦ – Габрово и язовир „Христо Смирненски” през 60-те години), големите проекти в строителството (откриването на общински родилен дом, на училищата „Цанко Дюстабанов”, „Митко Палаузов” и „Ран Босилек”, на плувния комплекс през 1957 г. и на новата автогара в края на 1960 г., Първа градска поликлиника и Окръжния народен съвет през 1972 г., изграждането на тролейбусна мрежа през 80-те години), културните промени и  международните контакти (откриването на общинския народен театър с премиерата на „Хъшове” през 1945 г., но и събарянето на габровския девически манастир „Свето Благовещение” през 1959 г., новата художествена галерия, открита през 1962 г., пускането на първия телевизионен ретранслатор в м. Петкова нива през 1963 г., първата седмица на хумора в Габрово през май 1965 г., новият куклен театър, астрономическата обсерватория и планетариума).
Последният тематично-хронологичен цикъл в илюстрованата хроника и мобилната експозиция изложба е свързан с четвъртвековния период на промени и преобразования, който преживяваме от края на 1989 г. до наши дни. Тук са представени кметовете на Габрово; видни габровци, свързани с управлението, образованието, културата и спорта; забележителни прояви, места и паметници (осветените нови параклиси -  „Св. Петка” – 2000 г. и „Св. Пантелеймон” в габровската болница – 2005 г., църквата в АЕК „Етър”, първият фестивал на духовната музика и първият международен панаир на народните художествени занаяти в АЕК „Етър”, през 2003 г., новата музейна експозиция в реставрираната сграда на ул. „Николаевска” 10, откриването на паметниците на д-р Петър Цончев през 2007 г. и на Пенчо Семов през 2012 г., първото национално честване на Шипченската епопея през август 2011 г., откриването на Интерактивен музей на индустрията и на постоянна експозиция в Дечковата къща – 2014 г.); представителни за високия авторитет на Габрово в страната и чужбина високопоставени български и чуждестранни гости на града (посещение на руския патриарх Алексей и на българския Максим в Соколския манастир през 1994 г., посещението на президента на Бразилия с габровски корени Дилма Русеф през октомври 2011 г.), новите инфраструктурни проекти с европейски средства.
Създадените илюстрована хроника и експозиция изложба „155 години Габрово град” са насочени не само към всички родолюбиви габровци, но и към любителите на историята и българското минало от други краища на страната. Целта ни е да бъдат полезно средство за обучение на младите поколения, необходимо допълнение към съществуващите учебни помагала, в които няма много място за краезнание и културен посланик на град Габрово в България и чужбина.

Мобилна експозиция – изложба в куфар „155 години Габрово град“ и едноименното печатно издание – илюстрована хроника, са резултат на реализиран проект по програма „Култура“ на Община Габрово, на Регионален исторически музей – Габрово в партньорство с Регионална библиотека „Априлов – Палаузов”, Държавен архив – Габрово и АЕК „Етър”.

         На 30 табла и 180 страници в снимки и триезичен текст са представени културни ценности от фондовете на Регионалния исторически музей, Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов”, Централния държавен архив и Държавния архив – Габрово, Архитектурно-етнографския комплекс „Етър”, музея „Дом на хумора и сатирата”, църквата „Успение Богородично” и Соколския манастир.

         Културните продукти са израз на уважение и преклонение пред всички заслужили за подема, славата и величието на балканския град. От първостепенна мотивация на съставителите са родолюбието и признателността към миналите поколения, които са и основно послание на илюстрованата хроника и мобилната изложба. И както основателно отбелязва в своето обръщение към читателите кметът на Габрово г-жа Таня Христова, „за родените тук любовта е някак естествена и подразбираща се, но всички останали, независимо колко време са останали в него – ден, година, пет, петдесет и пет – ще се съгласят, че Габрово има една много особена притегателна сила, има толкова ярък и силен дух, че някак неусетно те увлича, омайва, завладява и накрая се оказваш по-габровец и от габровци...”.

         Изложбата и хрониката започват от 1860 г., когато седемхилядното българско селище Габрово е провъзгласено за град. Според публикуваната приписка на йеромонах Неофит този тържествен акт е извършен официално с участието на двама високопоставени османски първенци – пашите на Търново и Русе.

         Първият тематично-хронологичен цикъл в хрониката и изложбата е свързан с осемнадесетте години до възстановяването на българската държава (1860 – 1878). Тук са представени основни процеси на Българското възраждане – общонародното движение за светска новобългарска просвета и неговите най-високи постижения в Габрово, първото политическо общобългарско движение за национална еманципация чрез самостоятелна църковна йерархия, борбите за политическо освобождение. Показани са лицата на епохата – даскал Никола Стефанов (учител и въстанически водач), Мария Гавраилова Ганчева – първи председател на благодетелното дружество „Майчина грижа”, архимандрит, а след това и архиепископ Йосиф Соколски, пръв предстоятел на самостоятелната униятска Българска църква, свързаните с революционните борби габровци: Коста Евтимов, Иван Попхристов, Цанко Дюстабанов, Еким Цанков, Тотю Иванов, поп Харитон Халачев. Представени са знакови места и сгради от епохата на Възраждането в Габрово: църквите „Успение Богородично” и „Св. Йоан Предтеча”, Соколския манастир с неговия забележителен храм и красивата чешма, първите панорамни фотографии и рисунки на Габрово. Отделено е място и за възрожденските книги и периодичен печат, показани са екземпляри от първите ръкописни вестници „Рак” и „Бацо Тоцку”, „Програмите на габровските училища” от Иван Гюзелев, представяне на града в чуждестранния печат и в картините на Феликс Каниц. Възрожденската историческа мозайка на града завършва с няколко експоната, представящи габровци – опълченци с тяхната униформа и ордени, както и решителният бой на Шипка на 11/23 август 1877 г.

         От 1879 г. започва новата история на града Габрово в границите на Третата българска държава. Пъстрата картина на икономическия, културния и политическия живот в град Габрово през този период е разкрита чрез представяне на знакови събития и представителни личности. В илюстрования исторически разказ са вплетени показателни за стопанския подем факти: откриване на нови фабрики и предприятия (първата фабрика за текстилни изделия „Иван Калпазанов“, първата камгарна предачна фабрика, първата кожарска фабрика, павилиона с габровски индустриални изделия на Първото българско земеделско и промишлено изложение в Пловдив през 1892 г., барутната фабрика „Еловица”, първата българска фабрика за ленени-конопени платове от 1901 г., няколко текстилни и трикотажни фабрики, ножарската фабрика, първата ВЕЦ „Беров”, открита през юни 1906 г. и много други), строителство на пътища, мостове, училища и обществени сгради (габровската градска болница, открита на 15.05.1894 г., Горнокрайският мост на р. Янтра, построен от майстор Минчо Стоянов в края на ХІХ в., споровете около трансбалканската железопътна линия, откриването на железния път от Габрово до Царева ливада в присъствието на цар Фердинанд в началото на 1912 г., построяването на театрално-библиотечното здание, открито от министър Стоян Омарчевски през 1922 г., на първия модерен хотел в Габрово „България”, открит 1928 г., първата туристическа хижа в местността „Узана” 1931 г., изграждането на паметника на връх „Св. Никола”, тържествено осветен на 26.08.1934 г., телеграфо-пощенската палата, открита 1936 г.). Отново са представени видни габровци, допринесли за славата на родния град или активно участвали в обществения, културния и политически живот на Княжество/Царство България (габровските депутати в Учредителното събрание през 1879 г., първият министър-председател и министър на вътрешните работи на Княжество България Тодор Бурмов, първият български офицер – военен министър майор Константин Никифоров Попконстантинов и първият габровски генерал Никола Петров, Станимир Станимиров – ректор на Българската семинария в Цариград, секретар на Св. Синод и директор на Народната библиотека, краеведът и дарителят д-р Петър Цончев, кметовете на града).   

         Почти половинвековния период от историята на града от 1944 г. до поредната голяма политическа промяна в края на 80-те години на ХХ век е отразен чрез важните политически и стопански моменти (установяването на новата власт на Отечествения фронт, изграждането на нови предприятия като трикотажната фабрика „Буря” и Държавния машиностроителен завод „Янтра”, завода за металорежещи инструменти „Болшевик”, обединяването на кожарските предприятия в завод „Димитър Благоев” и на национализираните вълненотекстилни – в ДВТК „Георги Генев”, изграждането на електротелферния завод, на ТЕЦ – Габрово и язовир „Христо Смирненски” през 60-те години), големите проекти в строителството (откриването на общински родилен дом, на училищата „Цанко Дюстабанов”, „Митко Палаузов” и „Ран Босилек”, на плувния комплекс през 1957 г. и на новата автогара в края на 1960 г., Първа градска поликлиника и Окръжния народен съвет през 1972 г., изграждането на тролейбусна мрежа през 80-те години), културните промени и  международните контакти (откриването на общинския народен театър с премиерата на „Хъшове” през 1945 г., но и събарянето на габровския девически манастир „Свето Благовещение” през 1959 г., новата художествена галерия, открита през 1962 г., пускането на първия телевизионен ретранслатор в м. Петкова нива през 1963 г., първата седмица на хумора в Габрово през май 1965 г., новият куклен театър, астрономическата обсерватория и планетариума).

         Последният тематично-хронологичен цикъл в илюстрованата хроника и мобилната експозиция изложба е свързан с четвъртвековния период на промени и преобразования, който преживяваме от края на 1989 г. до наши дни. Тук са представени кметовете на Габрово; видни габровци, свързани с управлението, образованието, културата и спорта; забележителни прояви, места и паметници (осветените нови параклиси -  „Св. Петка” – 2000 г. и „Св. Пантелеймон” в габровската болница – 2005 г., църквата в АЕК „Етър”, първият фестивал на духовната музика и първият международен панаир на народните художествени занаяти в АЕК „Етър”, през 2003 г., новата музейна експозиция в реставрираната сграда на ул. „Николаевска” 10, откриването на паметниците на д-р Петър Цончев през 2007 г. и на Пенчо Семов през 2012 г., първото национално честване на Шипченската епопея през август 2011 г., откриването на Интерактивен музей на индустрията и на постоянна експозиция в Дечковата къща – 2014 г.); представителни за високия авторитет на Габрово в страната и чужбина високопоставени български и чуждестранни гости на града (посещение на руския патриарх Алексей и на българския Максим в Соколския манастир през 1994 г., посещението на президента на Бразилия с габровски корени Дилма Русеф през октомври 2011 г.), новите инфраструктурни проекти с европейски средства.

         Създадените илюстрована хроника и експозиция изложба „155 години Габрово град” са насочени не само към всички родолюбиви габровци, но и към любителите на историята и българското минало от други краища на страната. Целта ни е да бъдат полезно средство за обучение на младите поколения, необходимо допълнение към съществуващите учебни помагала, в които няма много място за краезнание и културен посланик на град Габрово в България и чужбина.

Фотоконкурс
„Поздравъ отъ Стара Загора”

Краен срок: 1 септември 2017 г.

Календар Български шевици 2017
Автор: Теодора Христова

Календар шевици

В момента 15 посетители са в сайта

Библиотека Захарий Княжески

042 648 131 – директор
042 648 143 – регистрация и информация
6000 Стара Загора, бул. Руски 44
--------------------------------

Eлектронен бюлетин

Актуална информация за предстоящи събития

Работно време

понеделник – петък
от 8.30 ч. до 18.15 ч.
събота
от 8.30 ч. до 14.15 ч. 

Детски отдел
понеделник – петък
от 8.30 ч. до 18.15 ч.

Отдел Изкуство
понеделник – петък
от 8.30 ч. до 17.00 ч.

--------------------------------
всеки последен четвъртък на месеца

неработен ден с читатели

Попитай библиотекаря

Контакт с Регионална библиотека Захарий Княжески
Имейл
Тема
Съобщение
Колко букви има думата Захарий