За нас
Услуги
Новини
|
Периодичните издания в библиотеката през 2018 година |
|
|
ВЕСТНИЦИ И БЮЛЕТИНИ Вестниците, при които не е указан отдел, се ползват в Читалня 1 |
|
| 24 часа | |
|
|
|
|
|
|
| Сега |
|
| Стандарт |
|
|
|
|
|
Немска читалня |
|
| Авто мото свят | |
|
Краезнание |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Вестник за градината | |
|
Всичко за семейството |
|
|
|
|
|
Гълъбови вести |
Краезнание |
|
Краезнание |
|
|
|
|
|
|
|
| Ереван | |
|
|
|
|
Жълт труд |
|
|
|
|
|
|
|
|
Краезнание |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Литературен глас |
Краезнание |
|
Марица изток |
Краезнание |
| Наблюдател | Краезнание |
|
Над 55 |
|
|
|
|
|
Краезнание |
|
| Прас прес | |
|
Пчела и кошер |
|
|
Ретро |
|
|
|
|
|
Словото днес |
|
|
Краезнание |
|
|
|
|
| Стършел | |
|
|
|
| Тракия | |
|
|
|
|
Учителско дело |
|
|
|
|
|
|
|
|
СПИСАНИЯ Заглавията, при които не е указан отдел, |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Отдел Изкуство |
|
|
Bravo BG |
Детски отдел |
|
|
|
| Forbes BG | |
| Fremdsprache Deutsch | Немска читалня |
|
GRANTA България |
|
| InGlobo | |
|
|
|
|
Koreana |
|
|
|
|
|
Отдел Изкуство |
|
|
Детски отдел |
|
|
|
|
|
Soy Luna |
Детски отдел |
|
Детски отдел |
|
|
Zona bg |
Краезнание |
|
|
|
|
|
|
|
Детски отдел |
|
| АРТизанин | Отдел Изкуство |
|
|
|
|
|
|
|
Отдел Изкуство |
|
| Аязмо | Краезнание |
|
Библиотека |
Методичен отдел |
|
Будител |
|
|
Методичен отдел |
|
|
Български тютюн |
|
|
|
|
|
Отдел Изкуство |
|
|
Бърборино |
Детски отдел |
|
Везни |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Геодезия, картография и земеустройство |
|
|
Геология и минерални ресурси |
|
|
|
|
| Годишник на Националния археологически музей | |
|
|
|
|
ДМТ - Дизайн, материали, технологии в мебелната и дървообраб.промишленост |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Животновъдни науки |
|
|
|
|
|
|
|
|
Здравна политика и мениджмънт |
|
|
Здравен журнал |
|
|
|
|
|
|
|
|
Идеален дом |
Отдел Изкуство |
| Идеи | |
|
|
|
|
Икономика |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| История | |
|
Отдел Изкуство |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Македонски преглед |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Минало |
|
|
Минно дело и геология |
|
|
Моят успешен европроект |
|
|
Отдел Изкуство |
|
|
|
|
|
Отдел Изкуство |
|
|
|
|
|
|
|
|
Панорама |
|
|
|
|
| Питко Любопитко | Детски отдел |
|
Пламък |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Практично ръководство за цветя и градини | |
| Предучилищно и училищно образование | |
|
Природа |
|
|
Природните науки. Химия |
|
|
|
|
|
Отдел Изкуство |
|
|
Професионално образование |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Пътечка |
Детски отдел |
|
Растениевъдни науки |
|
|
|
|
| Рецепти за здраве | |
|
|
|
| Сигурност | |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Съвременник |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Търговско право |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Човешки ресурси | |
|
|
|
|
|
|
8 септември - Камерен оперен концерт „Пътешествие около света за 80 минути“
8 септември 2018 г. (събота), 11:00 ч., зала първи етаж
Камерен концерт „Пътешествие около света за 80 минути“
Песни от Х. Берлиоз, Ф. Шуберт, Е. Григ, Дж. Росини, Курт Вайл, С. Рахманинов, М. Мусоргски, Л. Пипков, Г. Златев-Черкин и др.
С участието на:
Боряна Ламбрева пиано
Петя Петрова мецосопран
Яница Нешева сопран
Петя Петрова е родена в София. Завършва Музикалната академия в класа на доц. Иванка Нинова. Продължава да специализира при Александрина Милчева и Баясгалан Дашням. Дебютира на сцената на Софийска опера в ролята на Розина в операта "Севилският бръснар" от Росини. Носител е на първите награди на международните конкурси "Борис Христов" в София,"Силвия Гести" в Люксембург, "Франсиско Виняс" в Барселона, "Таланти и майстори" в Добрич. Тя е единственият досега победител на вечерта и финалист, представящ България на конкурса "Певец на света" в Кардиф. Продължава вокалното си развитие с певци като Рокуел Блейк, Монсерат Кабайе, Долора Зажик и Елизабет Норберг-Шулц.
Репертоарът ѝ включва роли от белкантовите композитори Росини, Белини, Доницети. Такива са Розина от "Севилският бръснар", Пепеляшка от едноименната опера, Ернестина от "Странното недоразумение", Адалджиза от "Норма", Аниезе от "Беатриче ди Тенда", Сара от Роберто Деверьо, Сметон от Анна Болена. Особено място заемат ролите "травести" като Керубино от "Сватбата на Фигаро" на Моцарт, Сесто от "Юлиус Цезар" от Хендел и Никлаус от "Хофманови разкази" на Офенбах, Хензел от "Хензел и Гретел" от Хумпердинк. Изпълнява и роли като Мадалена от Риголето и Мег Пейдж от " Фалстаф" на Верди и Сузуки от "Мадам Бътерфлай" на Пучини .
Солист е на театрите в Хамбург, Мюнхен и Берлин, Виена, Мадрид, Барселона, Севиля, Билбао, Коруня, Сантяго де Чили и Ковънт Гардън в Лондон. Пее под диригентството на Маурицио Бенини, Алберто Дзедда, Фридрих Хайдер, Бруно Кампанела, Фредерик Шаслен и др. Записва заедно с Едита Груберова, Курт Мол и Адриан Пиечонка интегрално издание на песните на Щраус за "Найтингейл" и операта "Странното недоразумение" от Росини за "Наксос". Последните й ангажименти в България включват Пепеляшка, Хензел и Олга в "Евгений Онегин" от Чайковски в Софийска опера и записи за БНР.
Яница Нешева е родена в Стара Загора. Завършва ДМА "Панчо Владигеров" София със специалност оперно пеене в класа на професор Мила Дюлгерова. Носител е на специалната награда на професор Чавдар Хаджиев от конкурса "Г.Златев-Черкин" и е лауреат на Националния конкурс за инструменталисти и певци "Светослав Обретенов" Провадия - оперно пеене.
През 2000 дебютира с ролята на Джилда от операта "Риголето" от Джузепе Верди на сцената на Държавна опера-Стара Загора, чийто солист е до днес. Следват ролите на Розина от "Севилският бръснар" (Дж. Росини), Адина от "Любовен еликсир", Джулия от "Копринената стълба" на (Г. Доницети), Жрица от "Аида" на (Дж. Верди), Тебалдо и Ангелски глас от "Дон Карлос" (Дж. Верди), Фраскита от "Кармен" (Ж. Бизе), Щаси от оперетата "Царицата на чардаша" (Калман), сопрановата партия от "Реквием" (В. А. Моцарт) и „Месия“ от Хендел, Белинда от „Дидона и Еней“ на Х. Пърсел и др.
През 2004 и 2005 г. участва в майсторските класове по оперно пеене на Райна Кабаиванска към "Нов Български Университет". През 2006 участва в майсторски клас по оперно пеене и интерпретация на Анна Томова-Синтова, същата година участва и в майсторския клас на проф. Мати Пинкас и майсторски клас по оперно пеене и интерпретация на Моцарт при Елизабет Линхарт.
Гастролира в спектакли на много други оперни театри у нас и в чужбина (Германия, Испания, Португалия, Турция, САЩ).
В репертоара на певицата влизат още ролите на Мюзета от „Бохеми" на Пучини, Микаела от "Кармен" на. Бизе, Оскар от "Бал с Маски" на Верди, Сузана от "Сватбата на Фигаро" на В. А. Моцарт и много други.
Доц. д-р Боряна Ламбрева е преподавател в НМА "Проф. Панчо Владигеров". През 1983 г. завършва СМУ – гр. Пловдив със специалност пиано, а през 1989 г. – Държавна музикална академия „Панчо Владигеров” в класа по пиано на проф. Милена Моллова. Лауреат е на Националния конкурс за певци и инструменталисти „Светослав Обретенов” – гр. Провадия (1978). Участник в музикалния фестивал „Мадарски конник” – гр. Шумен, 1989; „Музика нова” – Прага, 1982. От 1989 г. работи като корепетитор във Вокалния факултет на НМА „Панчо Владигеров”, през 2003 г. става старши преподавател по камерно пеене в същия факултет, а от 2015 е доцент по камерно пеене.
Има активна концертна дейност – като солистка на Пловдивска и Шуменска филхармония (1983 и 1989); камерни рецитали с редица наши и чуждестранни певци и инструменталисти. В периода 1990 – 2000 г. участва в почти всички академични, национални и международни конкурси, проведени в България: „Георги Златев-Черкин”, „Панчо Владигеров”, „Парашкев Хаджиев”, „Любомир Пипков”, „Цветана Дякович”, „Христо Бръмбаров”, „Борис Христов” и др. Канена е като пианистка в майсторските класове на проф. Мати Пинкас – Виена (1990); проф. П. Герджиков и проф. Р. Русков – в Адана (1997); Каролин Дюма – в „Аполония” (1999); Пол Вайголд – Виена, София, (2003), а от 2000 г. е избрана за сътрудник на ежегодните майсторски гласове на Райна Кабаиванска, провеждани в България.
Направила е записи за филмите: „Мълчанието” и „Забраненият плод”, съвместно със „Софийски солисти” и Камерен хор „Васил Арнаудов” (1992 – 1994), за театралните постановки: „Медея” в Сливенски театър, (1990); „Приятели” в „Сълза и смях”, (1991); „Нито миг покой” в театър „София”, (1992), записи за Националното радио с певицата Бистра Златкова (1998), и за Фонда на Българското национално радио със сопраното Дарина Кандулкова и цигуларя Людмил Ненчев (2005).
19 септември – Камерен концерт „С музиката на Австрия“
19 септември 2018 г. (сряда), 19:00 ч., зала първи етаж
ХХII АВСТРИЙСКИ МУЗИКАЛНИ СЕДМИЦИ
Камерен концерт „С музиката на Австрия“
Под патронажа на Австрийското посолство в България
Ансамбъл АРТОС - Австрия
Марина Димитрова, цигулка
Роланд Херет, цигулка
Себастиан Ейб, виола
Милан Каранович, виолончело
Мариус Гусман, контрабас
Павел Качнов, пиано
28 септември – Нощ на учените и изкуствата (по отделни програма)
28 септември 2018 г. (петък)
Нощ на учените (по отделна програма)
Нощ на изкуствата (по отделна програма)
