Събития

  • Пътуваща изложба „Наследството на Римските договори за днешна Европа” Open or Close

    Пътуваща изложба „Наследството на Римските договори за днешна Европа: 1957 – 2017”, посветена на 60-ата годишнина от подписването на Римските договори. 
    Организатори на изложбата са Европа Директно – Стара Загора, Представителството на Европейската комисия в България и Historical Archives of the European Union, European University Institute. 
    Гражданите и гостите на Стара Загора имат възможност да разгледат тематичните пана от 27 юни и 10 юли 2017 г. 

    Пътуващата изложба е разработена от архивни документи и изображения от Историческия архив на Европейския съюз и Дипломатическия исторически архив на Италианското Министерство на външните работи. Тя е оформена в няколко тематични секции с документални репродукции и цитати.

    Раздел I разглежда историческите корени на Римските договори за създаване на ЕИО и Евратом през 1957 г. Той показва ключови документи за политическата и икономическата воля, която ръководи шестте страни учредителки на Европейската общност за въглища и стомана да възобновят процеса на европейска интеграция със създаването на Европейската икономическа общност. 

    Раздел II привлича акцентира върху икономическото и юридическото наследство на Римските договори. Той разглежда еволюцията на европейския общ пазар от първоначалните разпоредби на Римските договори до стартирането на проекта за Единния пазар под председателството на Жак Делор. Този раздел проследява пътя към икономическа и валутна интеграция.

    Раздел III се фокусира върху наследството на Римските договори в сферите на социалната политика и демократичното участие на общностно равнище. Той показва как социалните разпоредби в Договора за ЕИО - макар и ограничени по обхват и цели - оформят хода на проекта за европейска интеграция през следващите десетилетия. И накрая, свързва въпроса за европейското гражданство с въпроса за демокрацията на равнище ЕС, като изважда на преден план институционалната еволюция на Европейския парламент от Рим до Лисабон.

    Раздел IV представя въпросите на европейската международна идентичност. Показва ключови документи за процеса на разширяване от тясно обвързана общност от 6 до големия съюз от 28 страни членки. Този раздел се съсредоточава и върху международната идентичност на ЕИО/ЕС от колониалното минало на страните, основателки към политиките за развитие, предвидени в Римските договори.

    Изложба за ЕС

     

 

Изложбата „Какво ни завещаха...?” разказва за живота и делото на четирима старозагорски просветители. Избраната тема е подсказана от историческия календар, който сочи, че през 2017 се навършват: 140 г. от смъртта на Захарий Княжески, 180 г. от рождението на Анастасия Тошева, 170 г. от рождението на Петър Иванов, 165 г. от рождението на Атанас Трифонов Илиев.
Това са дейците на епохата на Възраждането, с принос за културно-просветната обнова на Стара Загора. Общите им черти на духовната им близост и мирозрение се определят от здравия и напредничав възрожденски дух на града, утвърдени са в борбата за модерно българско образование, просвета, култура, за възраждането на новия стар град. Какво ни завещаха те?
Приносът на Захарий Княжески в развитието на българското Възраждане е разностранен. Той е родоначалник на медицинската литература, един от пионерите на модерното земеделие, изследовател на българския фолклор, с принос в историята и културното развитие на отделни български градове, с големи заслуги за образованието на българските жени, основоположник на библиотечното дело в Старозагорско. В завещанието си, съставено приживе през 1871 г., публикувано след смъртта му в издавания в Цариград в. Напредък, Захарий Княжески споделя съкровенното си желание да се „отворят” библиотеки за „вечен спомен и ползуване на българското юношество!“.
През 1850 година Княжески съпровожда племенницата си Александра Михайлова и Анастасия Михова Каличкова, за да учат за учителки в Русия. Това са първите българки, изпратени с благотворителни средства да учат в Русия, където получават педагогическо образование. Това събитие бележи по-нататъшния път в живота на бъдещата директорка на Девическата гимназия в Стара Загора – Анастасия Тошева. Тя организира и управлява ученическия пансион, създава учителска и ученическа библиотека, разработва програма на училището. Анастасия Тошева развива активна обществена дейност. Държи сказки и беседи, организира женски дружества в Стара Загора и Габрово за просвета на жените и за благотворителни цели.
Хронологията ни отвежда към името на Петър Иванов – борецът с душата на поет. Като учител и общественик Петър Иванов е тясно свързан с революционните борби на нашия град. Още със завръщането си от Белград, където се образова, влиза в състава на старозагорския революционен комитет, оглавяван от Кольо Ганчев. Съден като участник в подготовката на Старозагорското въстание, Петър Иванов записва името си като първият старозагорски поет. В края на 1875 година се появява стихосбирката му, непретенциозно озаглавена „стихотворения”, издадена в Цариград.
Правим крачка напред във времето и се срещаме с един от най-ярките представители на новата генерация възрожденска интелигенция – Атанас Трифонов Илиев. Закономерно е поставянето му начело на Старозагорския департамент след Освобождението, който се е нуждаел от грижи за възстановянвяването на нормалния живот. По европейски образован администратор Атанас Илиев ще стане автор на едно от първите ръководства за управление на българския град, ще подготви и издаде поредица от статистически алманаси, даващи ни информация как е извървяна всяка крачка в съзиждането на новото стопанство, как духовно се е съвземал района след погрома.
Изкушен от историческата тематика, Атанас Илиев отпечатва на страниците на в. „Старозагорски глас” поредицата „Из историята на града Стара Загора”. Този цикъл от статии се явява междинен етап от проучванията на Илиев за миналото на Стара Загора. Голяма част от събраните сведения за историята на града са обобщени и събрани в книгата му „Спомените на Атанаса Трифонов Илиев”, издание на БАН, 1926 г.
Захарий Княжески, Анастасия Тошева, Петър Иванов, Атанас Илиев – достойни имена на старозагорци в българското Възраждане. Работили тихо, скромно, всеотдайно, все в името на една цел – Просвещение!
Целта на тази изложба е да възроди паметта. Памет за хора, памет за събития. Да ни покаже кои сме, откъде сме тръгнали и накъде да вървим? Да разберем, че нищо не започва от нас, че благотворителността не е модерно дело на съвременния човек, че преди повече от век и половина предходниците ни са творили блага, били са дарители и благодетели. Жан Батист Сей пише: „Историята е полезна не защото четем в нея миналото, а защото четем в нея бъдещето.”
При създаването на изложбата да използвани документи от фондовете на старозагорските културни институти Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Библиотека „Родина“, Регионален исторически музей и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Тя е осъществена от краеведа Малина Денчева и дизайнера Дилян Бакалски. С финансовата подкрепа на Община Стара Загора.
Формата, в която е изработена изложбата – 11 пана на стойки с размер 200х80 см – дава възможност тя да гостува в читалища, библиотеки, училища (по заявка) с цел популяризиране на града ни и неговите просветители. Банер стойките са със самонавиващо се пано от винил, което се прибира в основата. Рол банер стойките са с две крачета в основата, което ги прави стабилни. Всяко пано се съхранява в отделна транспортна чанта, с която може лесно да се пренася.

Изпращайте своите заявки на имейл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

 

Фотоконкурс
„Поздравъ отъ Стара Загора”

Краен срок: 1 септември 2017 г.

Календар Български шевици 2017
Автор: Теодора Христова

Календар шевици

В момента 39 посетители са в сайта

Библиотека Захарий Княжески

042 648 131 – директор
042 648 143 – регистрация и информация
6000 Стара Загора, бул. Руски 44
--------------------------------

Eлектронен бюлетин

Актуална информация за предстоящи събития

Работно време

понеделник – петък
от 8.30 ч. до 18.15 ч.
събота
от 8.30 ч. до 14.15 ч. 

Детски отдел
понеделник – петък
от 8.30 ч. до 18.15 ч.

Отдел Изкуство
понеделник – петък
от 8.30 ч. до 17.00 ч.

--------------------------------
всеки последен четвъртък на месеца

неработен ден с читатели

Попитай библиотекаря

Контакт с Регионална библиотека Захарий Княжески
Имейл
Тема
Съобщение
Колко букви има думата Захарий