8 септември - Камерен оперен концерт „Пътешествие около света за 80 минути“

8 септември 2018 г. (събота), 11:00 ч., зала първи етаж
Камерен концерт „Пътешествие около света за 80 минути“

Песни от Х. Берлиоз, Ф. Шуберт, Е. Григ, Дж. Росини, Курт Вайл, С. Рахманинов, М. Мусоргски, Л. Пипков, Г. Златев-Черкин и др.

С участието на:
Боряна Ламбрева пиано
Петя Петрова мецосопран
Яница Нешева сопран

Петя ПетроваПетя Петрова е родена в София. Завършва Музикалната академия в класа на доц. Иванка Нинова. Продължава да специализира при Александрина Милчева и Баясгалан Дашням. Дебютира на сцената на Софийска опера в ролята на Розина в операта "Севилският бръснар" от Росини. Носител е на първите награди на международните конкурси "Борис Христов" в София,"Силвия Гести" в Люксембург, "Франсиско Виняс" в Барселона, "Таланти и майстори" в Добрич. Тя е единственият досега победител на вечерта и финалист, представящ България на конкурса "Певец на света" в Кардиф. Продължава вокалното си развитие с певци като Рокуел Блейк, Монсерат Кабайе, Долора Зажик и Елизабет Норберг-Шулц.
Репертоарът ѝ включва роли от белкантовите композитори Росини, Белини, Доницети. Такива са Розина от "Севилският бръснар", Пепеляшка от едноименната опера, Ернестина от "Странното недоразумение", Адалджиза от "Норма", Аниезе от "Беатриче ди Тенда", Сара от Роберто Деверьо, Сметон от Анна Болена. Особено място заемат ролите "травести" като Керубино от "Сватбата на Фигаро" на Моцарт, Сесто от "Юлиус Цезар" от Хендел и Никлаус от "Хофманови разкази" на Офенбах, Хензел от "Хензел и Гретел" от Хумпердинк. Изпълнява и роли като Мадалена от Риголето и Мег Пейдж от " Фалстаф" на Верди и Сузуки от "Мадам Бътерфлай" на Пучини .
Солист е на театрите в Хамбург, Мюнхен и Берлин, Виена, Мадрид, Барселона, Севиля, Билбао, Коруня, Сантяго де Чили и Ковънт Гардън в Лондон. Пее под диригентството на Маурицио Бенини, Алберто Дзедда, Фридрих Хайдер, Бруно Кампанела, Фредерик Шаслен и др. Записва заедно с Едита Груберова, Курт Мол и Адриан Пиечонка интегрално издание на песните на Щраус за "Найтингейл" и операта "Странното недоразумение" от Росини за "Наксос". Последните й ангажименти в България включват Пепеляшка, Хензел и Олга в "Евгений Онегин" от Чайковски в Софийска опера и записи за БНР.

Яница НешеваЯница Нешева е родена в Стара Загора. Завършва ДМА "Панчо Владигеров" София със специалност оперно пеене в класа на професор Мила Дюлгерова. Носител е на специалната награда на професор Чавдар Хаджиев от конкурса "Г.Златев-Черкин" и е лауреат на Националния конкурс за инструменталисти и певци "Светослав Обретенов" Провадия - оперно пеене.
През 2000 дебютира с ролята на Джилда от операта "Риголето" от Джузепе Верди на сцената на Държавна опера-Стара Загора, чийто солист е до днес. Следват ролите на Розина от "Севилският бръснар" (Дж. Росини), Адина от "Любовен еликсир", Джулия от "Копринената стълба" на (Г. Доницети), Жрица от "Аида" на (Дж. Верди), Тебалдо и Ангелски глас от "Дон Карлос" (Дж. Верди), Фраскита от "Кармен" (Ж. Бизе), Щаси от оперетата "Царицата на чардаша" (Калман), сопрановата партия от "Реквием" (В. А. Моцарт) и „Месия“ от Хендел, Белинда от „Дидона и Еней“ на Х. Пърсел и др.
През 2004 и 2005 г. участва в майсторските класове по оперно пеене на Райна Кабаиванска към "Нов Български Университет". През 2006 участва в майсторски клас по оперно пеене и интерпретация на Анна Томова-Синтова, същата година участва и в майсторския клас на проф. Мати Пинкас и майсторски клас по оперно пеене и интерпретация на Моцарт при Елизабет Линхарт.
Гастролира в спектакли на много други оперни театри у нас и в чужбина (Германия, Испания, Португалия, Турция, САЩ).
В репертоара на певицата влизат още ролите на Мюзета от „Бохеми" на Пучини, Микаела от "Кармен" на. Бизе, Оскар от "Бал с Маски" на Верди, Сузана от "Сватбата на Фигаро" на В. А. Моцарт и много други.

Боряна ЛамбреваДоц. д-р Боряна Ламбрева е преподавател в НМА "Проф. Панчо Владигеров". През 1983 г. завършва СМУ – гр. Пловдив със специалност пиано, а през 1989 г. – Държавна музикална академия „Панчо Владигеров” в класа по пиано на проф. Милена Моллова. Лауреат е на Националния конкурс за певци и инструменталисти „Светослав Обретенов” – гр. Провадия (1978). Участник в музикалния фестивал „Мадарски конник” – гр. Шумен, 1989; „Музика нова” – Прага, 1982. От 1989 г. работи като корепетитор във Вокалния факултет на НМА „Панчо Владигеров”, през 2003 г. става старши преподавател по камерно пеене в същия факултет, а от 2015 е доцент по камерно пеене.
Има активна концертна дейност – като солистка на Пловдивска и Шуменска филхармония (1983 и 1989); камерни рецитали с редица наши и чуждестранни певци и инструменталисти. В периода 1990 – 2000 г. участва в почти всички академични, национални и международни конкурси, проведени в България: „Георги Златев-Черкин”, „Панчо Владигеров”, „Парашкев Хаджиев”, „Любомир Пипков”, „Цветана Дякович”, „Христо Бръмбаров”, „Борис Христов” и др. Канена е като пианистка в майсторските класове на проф. Мати Пинкас – Виена (1990); проф. П. Герджиков и проф. Р. Русков – в Адана (1997); Каролин Дюма – в „Аполония” (1999); Пол Вайголд – Виена, София, (2003), а от 2000 г. е избрана за сътрудник на ежегодните майсторски гласове на Райна Кабаиванска, провеждани в България.
Направила е записи за филмите: „Мълчанието” и „Забраненият плод”, съвместно със „Софийски солисти” и Камерен хор „Васил Арнаудов” (1992 – 1994), за театралните постановки: „Медея” в Сливенски театър, (1990); „Приятели” в „Сълза и смях”, (1991); „Нито миг покой” в театър „София”, (1992), записи за Националното радио с певицата Бистра Златкова (1998), и за Фонда на Българското национално радио със сопраното Дарина Кандулкова и цигуларя Людмил Ненчев (2005).

 

19 септември – Камерен концерт „С музиката на Австрия“

19 септември 2018 г. (сряда), 19:00 ч., зала първи етаж
ХХII АВСТРИЙСКИ МУЗИКАЛНИ СЕДМИЦИ
Камерен концерт „С музиката на Австрия“
Под патронажа на Австрийското посолство в България

Ансамбъл АРТОС - Австрия
Марина Димитрова, цигулка
Роланд Херет, цигулка
Себастиан Ейб, виола
Милан Каранович, виолончело
Мариус Гусман, контрабас
Павел Качнов, пиано

28 септември – Нощ на учените и изкуствата (по отделни програма)

28 септември 2018 г. (петък)
Нощ на учените (по отделна програма)
Нощ на изкуствата (по отделна програма)

 

Изложбата „Какво ни завещаха...?” разказва за живота и делото на четирима старозагорски просветители. Избраната тема е подсказана от историческия календар, който сочи, че през 2017 се навършват: 140 г. от смъртта на Захарий Княжески, 180 г. от рождението на Анастасия Тошева, 170 г. от рождението на Петър Иванов, 165 г. от рождението на Атанас Трифонов Илиев.
Това са дейците на епохата на Възраждането, с принос за културно-просветната обнова на Стара Загора. Общите им черти на духовната им близост и мирозрение се определят от здравия и напредничав възрожденски дух на града, утвърдени са в борбата за модерно българско образование, просвета, култура, за възраждането на новия стар град. Какво ни завещаха те?
Приносът на Захарий Княжески в развитието на българското Възраждане е разностранен. Той е родоначалник на медицинската литература, един от пионерите на модерното земеделие, изследовател на българския фолклор, с принос в историята и културното развитие на отделни български градове, с големи заслуги за образованието на българските жени, основоположник на библиотечното дело в Старозагорско. В завещанието си, съставено приживе през 1871 г., публикувано след смъртта му в издавания в Цариград в. Напредък, Захарий Княжески споделя съкровенното си желание да се „отворят” библиотеки за „вечен спомен и ползуване на българското юношество!“.
През 1850 година Княжески съпровожда племенницата си Александра Михайлова и Анастасия Михова Каличкова, за да учат за учителки в Русия. Това са първите българки, изпратени с благотворителни средства да учат в Русия, където получават педагогическо образование. Това събитие бележи по-нататъшния път в живота на бъдещата директорка на Девическата гимназия в Стара Загора – Анастасия Тошева. Тя организира и управлява ученическия пансион, създава учителска и ученическа библиотека, разработва програма на училището. Анастасия Тошева развива активна обществена дейност. Държи сказки и беседи, организира женски дружества в Стара Загора и Габрово за просвета на жените и за благотворителни цели.
Хронологията ни отвежда към името на Петър Иванов – борецът с душата на поет. Като учител и общественик Петър Иванов е тясно свързан с революционните борби на нашия град. Още със завръщането си от Белград, където се образова, влиза в състава на старозагорския революционен комитет, оглавяван от Кольо Ганчев. Съден като участник в подготовката на Старозагорското въстание, Петър Иванов записва името си като първият старозагорски поет. В края на 1875 година се появява стихосбирката му, непретенциозно озаглавена „стихотворения”, издадена в Цариград.
Правим крачка напред във времето и се срещаме с един от най-ярките представители на новата генерация възрожденска интелигенция – Атанас Трифонов Илиев. Закономерно е поставянето му начело на Старозагорския департамент след Освобождението, който се е нуждаел от грижи за възстановянвяването на нормалния живот. По европейски образован администратор Атанас Илиев ще стане автор на едно от първите ръководства за управление на българския град, ще подготви и издаде поредица от статистически алманаси, даващи ни информация как е извървяна всяка крачка в съзиждането на новото стопанство, как духовно се е съвземал района след погрома.
Изкушен от историческата тематика, Атанас Илиев отпечатва на страниците на в. „Старозагорски глас” поредицата „Из историята на града Стара Загора”. Този цикъл от статии се явява междинен етап от проучванията на Илиев за миналото на Стара Загора. Голяма част от събраните сведения за историята на града са обобщени и събрани в книгата му „Спомените на Атанаса Трифонов Илиев”, издание на БАН, 1926 г.
Захарий Княжески, Анастасия Тошева, Петър Иванов, Атанас Илиев – достойни имена на старозагорци в българското Възраждане. Работили тихо, скромно, всеотдайно, все в името на една цел – Просвещение!
Целта на тази изложба е да възроди паметта. Памет за хора, памет за събития. Да ни покаже кои сме, откъде сме тръгнали и накъде да вървим? Да разберем, че нищо не започва от нас, че благотворителността не е модерно дело на съвременния човек, че преди повече от век и половина предходниците ни са творили блага, били са дарители и благодетели. Жан Батист Сей пише: „Историята е полезна не защото четем в нея миналото, а защото четем в нея бъдещето.”
При създаването на изложбата да използвани документи от фондовете на старозагорските културни институти Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Библиотека „Родина“, Регионален исторически музей и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Тя е осъществена от краеведа Малина Денчева и дизайнера Дилян Бакалски. С финансовата подкрепа на Община Стара Загора.
Формата, в която е изработена изложбата – 11 пана на стойки с размер 200х80 см – дава възможност тя да гостува в читалища, библиотеки, училища (по заявка) с цел популяризиране на града ни и неговите просветители. Банер стойките са със самонавиващо се пано от винил, което се прибира в основата. Рол банер стойките са с две крачета в основата, което ги прави стабилни. Всяко пано се съхранява в отделна транспортна чанта, с която може лесно да се пренася.

Изпращайте своите заявки на имейл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

 

Библиотека Захарий Княжески

042 648 131 – директор
042 648 143 – регистрация и информация
6000 Стара Загора, бул. Руски 44
--------------------------------

Eлектронен бюлетин

Актуална информация за предстоящи събития

Работно време

понеделник – петък
от 8.30 ч. до 18.15 ч.
събота
от 8.30 ч. до 14.15 ч. 

Отдел Изкуство
понеделник – петък
от 8.30 ч. до 17.00 ч.

--------------------------------
всеки последен четвъртък на месеца

неработен ден с читатели

Попитай библиотекаря

Контакт с Регионална библиотека Захарий Княжески