ЯНУАРИ

01.01.

 

  • 135 г. от рождението на Николай Райнов (01.01.1889 – 02.05.1954), български писател, изкуствовед, художник, академик. Пише поезия, белетристика, произведения за история и теория на изкуството. Автор на 30 сборника с приказки от цял свят.

04.01.

  • 215 г. от рождението на Луи Брайл (04.01.1809 – 06.01.1852), френски педагог, създател на азбуката за незрящи, наречена „Брайлова азбука“.

11.01.

  • 80 г. от рождението на Татяна Янакиева (11.01.1944), български библиотековед, дългогодишен ръководител на Катедрата по библиотекознание, научна информация и културна политика към СУ „Св. Климент Охридски“. 

12.01.

  • 120 г. от рождението на Георги Караславов (12.01.1904 – 26.01.1980), български писател. Творчеството му е обемно и жанрово богато. Известни произведения – романите „Татул“, „Снаха“ и др., повестите „Селкор“, „Танго“, „Ленко“ и др.
  • 95 г. от рождението на Коста Странджев (12.01.1929 – 11.11.1991), български белетрист и драматург. Автор е на много очерци, разкази, повести, пиеси, детска литература – „Белязани мъже“, „Мъжка молитва“ (разкази), „Боровете не превиват клони“ (драма в 4 д.), „Внезапна жена“ (избрани новели), „Най-храбрата звезда“ (разкази за деца) и др.

16.01.

  • 85 г. от рождението на Биньо Иванов (16.01.1939 – 16.04.1998), български поет. Автор на стихосбирките „До другата трева“, „Навярно вечно“, „Часът на участта“ и др. Книги за него – Енчо Мутафов. „Биньо Иванов представен от Енчо Мутафов. Изследване, подбрани стихотворения, непубликувани стихотворения“ (2008) и др.

17.01.

  • 95 г. от смъртта на Теофано Попова (20.03.1856 – 17.01.1929), учителка, общественичка, родена в Стара Загора. Една от създателките на благотворително дружество „Добрий самарянин“.

18.01.

  • 145 г. от рождението на Александър Балабанов (18.01.1879 – 30.11.1955), български литературен историк и критик, полиглот, преводач, публицист, професор; дългогодишен преподавател по класическа литература и филология в Софийския университет.

19.01.

  • 145 г. от рождението на Симеон Радев (19.01.1879 – 15.02.1967), български историограф, публицист и литературен критик, дипломат. Автор на „Строителите на съвременна България“ – едно от най-важните историографски изследвания в българската литература.
  • 215 г. от рождението на Едгар Алън По (19.01.1809 – 07.10.1849), американски поет и писател, литературен критик. Известни творби „Гарванът“ (поема), „Златният бръмбар“ (разкази) и др.

21.01.

  • 100 г. от рождението на Катя Попова (21.01.1924 – 24.11.1966), българска оперна певица (сопран).

25.01.

  • 150 г. от рождението на Съмърсет Моъм (25.01.1874 – 16.12.1965), английски писател и драматург. Известни романи „Острието на бръснача“, „Магьосникът“, „Души в окови“ и др.

27.01.

  • 190 г. от рождението на Дмитрий Менделеев (27.01.1834 – 20.01.1907), руски учен, химик, съставител на периодичната система на химичните елементи.

31.01.

  • 170 г. от рождението на Стефан Стамболов (31.01.1854 – 06.07.1895), български политик и държавник, публицист, член на Българското книжовно дружество (БАН).
  • 170 г. от рождението на Михаил Маджаров (31.01.1854 – 23.01.1944), български политик и общественик, публицист, дипломат, член на Българското книжовно дружество (БАН).

ФЕВРУАРИ

01.02.
  • 190 г. от рождението на Кузман Шапкарев (01.01.1834 – 18.03.1909), български фолклорист, книжовник, учител, член на Българското книжовно дружество (БАН).
  • 70 г. от рождението на Керка Хубенова (01.02.1954), българска поетеса и журналистка, родена в старозагорското село Михайлово. Автор на стихосбирките „Внезапни рифове“, „Криле над Тадж Махал“, „Окото на Бога“ и др., „Лъчи от града на липите“ (публицистика).

02.02.

  • 130 г. от рождението на Жорж Папазов (Георги Панайотов Папазов) (02.02.1894 – 23.04.1972), български художник живописец, модернист.

08.02.

  • 175 г. от рождението на Иван Евстратиев Гешов (08.02.1849 – 11.03.1924), български политически и държавен деец, икономист.
  • 105 г. от смъртта на Анастасия Тошева (18.01.1837 – 08.02.1919), българска учителка, общественичка, родена в Стара Загора. Първата жена с висше образование в Стара Загора и една от най-изявените педагози за времето си; основателка и дългогодишна директорка на Девическата гимназия в родния си град.
  • 90 г. от рождението на Лада Галина (истинско име: Ганка Славова Габровска-Каранфилова) (08.02.1934 – 31.03.2015), българска писателка, автор на „Митологии“ (роман), „Шосето не е космос“ (новели), „Влакът свири за нас“ (избрани творби за деца) и др.  

09.02.

  • 185 г. от рождението на Илия Блъсков (09.02.1839 – 13.08.1913), български възрожденски писател, преводач, учител.

12.02.

  • 215 г. от рождението на Чарлз Дарвин (12.02.1809 – 19.04.1882), английски учен и естествоизпитател; основоположник на теорията за еволюцията и естествения отбор.

15.02.

  • 460 г. от рождението на Галилео Галилей (15.02.1564 – 08.01.1642), италиански астроном, физик и механик; основоположник на научния метод за изучаване на света.

16.02.

  • 85 г. от рождението на Елена Баева (16.02.1939), театрален педагог, проф., актриса, режисьор. Театрални постановки – „Светът е малък“ от Иван Радоев, „Побъркани от любов“ от Сам Шепърд, „Дванадесетият час“ от Стефан Цанев, „Добрият доктор“ от Нил Саймън и мн. др.

20.02.

  • 85 г. от рождението на Здравко Попов (20.02.1939), български писател сатирик, автор на „Акорди извън клавиатурата“, „Кон на втория етаж“, „Случаят Ахил : Хумор в три пози“ и др.

22.02.

  • 125 г. от рождението на Дечко Узунов (22.02.1899 – 26.04.1986), български художник, роден в Казанлък. Художественото наследство оставено от него е изключително разнообразно – твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис. Член на БАН (1973).
  • 85 г. от рождението на Стойчо Маджарски (псевдоним на Стойчо Митев Стойчев) (22.02.1939 – 04.01.2022), български поет, прозаик и преводач, роден в с. Маджерито, община Стара Загора. Автор на стихосбирките „И все душата ми е жадна“, „Звездни бързеи“, „Следобеден зодиак“ и др., проза – „Под сянката на студения паралел“, „Приказки от Алана“ и др.

23.02.

  • 125 г. от рождението на Ерих Кестнер (23.02.1899 – 29.07.1974), немски писател, автор на романи за деца – „Антон и Точица“, „Двойната Лотхен“, „Хвърчащата класна стая“ и мн. др.

26.02.

  • 95 г. от рождението на Михаил Берберов (26.02.1934 – 07.08.1989), български поет и публицист, роден в Стара Загора. Автор на стихосбирките „Луната в една от своите четвърти“, „Пулсации“, „Реквием в червено“ и др.

29.02.

  • 120 г. от рождението на Васил Стоилов (29.02.1904 – 13.02.1990), български художник живописец, професор по изобразително изкуство.

МАРТ

01.03.
  • 145 г. от рождението на Александър Стамболийски (01.03.1879 – 14.06.1923), български политик, идеолог и водач на БЗНС, министър-председател (1919 – 1923).
  • 95 г. от рождението на Георги Марков (01.03.1929 – 11.09.1978), български писател, театрален и филмов сценарист, дисидент. Известни творби „Мъже“ (роман), „Портретът на моя двойник ; Жените на Варшава“ (новели), „Задочни репортажи за България“ (публицистика).
  • 85 г. от рождението на Цветан Тодоров (01.03.1939 – 07.02.2017), френски семиотик, лингвист и литературовед от български произход.

03.03.

  • 125 г. от учредяването в Стара Загора на Благотворително дружество „Добрий самарянин“ (03.03.1899). Дълги години председателка на дружеството е известната учителка и общественичка Теофано Попова.

04.03.

  • 140 г. от рождението на Александър Беляев (04.03.1884 – 06.01.1942), руски писател, автор на научно-фантастични произведения – „Човекът – амфибия“, „Главата на професор Дауел“, „Владетелят на света“ и др.

06.03.

  • 150 г. от рождението на Николай Бердяев (06.03.1874 – 24.03.1948), руски философ и публицист.

09.03.

  • 90 г. от рождението на Юрий Гагарин (09.03.1934 – 27.03.1968), съветски военен пилот и космонавт. Той е първият човек в историята на човечеството, който извършва космически полет (12.04.1961).

11.03.

  • 65 г. от смъртта на Ботьо Савов (16.12.1881 – 11.03.1959), български писател, роден в Стара Загора. Считан за един от теоретиците на българския символизъм. Член е на Съюза на българските писатели.

12.03.

  • 85 г. от рождението на Венцеслав Начев (12.03.1939 – 10.11.2010), български писател, автор на исторически романи – Велчова завера“, „Поп Харитон“, „Трънен венец“ и др.

13.03.

  • 125 г. от рождението на Панчо Владигеров (13.03.1899 – 08.09.1978), български композитор, музикант, диригент, педагог.

14.03.

  • 145 г. от рождението на Алберт Айнщайн (14.03.1879 – 18.04.1955), немски физик теоретик, определян като баща на съвременната физика.

19.03.

  • 30 г. от учредяването в Стара Загора на Музикално общество „Борис Христов“ (19.03.1994) с председател актьорът Нино Луканов.

20.03.

  • 215 г. от рождението на Николай Гогол (20.03.1809 – 21.02.1852), руски писател и комедиограф. Автор на „Мъртви души“ (поема), „Шинел“ (повест), „Ревизор“, „Женитба“ (комедии) и др.
  • 30 г. от смъртта на Иван Попчев (30.10.1941 – 20.03.1994), живописец, роден в старозагорското село Дъбово. Дългогодишен директор на Художествена галерия, Стара Загора. Почетен гражданин на Стара Загора (1994, посмъртно).

25.03.

  • 90 г. от рождението на Христо Фотев (25.03.1934 – 27.07.2002), български поет. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е стихотворението му „Колко си хубава!...“

26.03.

  • 85 г. рождението на Андрей Пантев (26.03.1939), български историк, член-академик на Световната академия „Платон“.

28.03.

  • 95 г. от рождението на Вера Мутафчиева (28.03.1929 – 09.06.2009), български писател и историк, член на Българска академия на науките. Автор е на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина в многобройни тиражи. Сред по-известните ѝ произведения са: „Книга за Софроний“, „Случаят Джем“, „Летопис на смутното време“, „Аз, Анна Комнина“, „Предречено от Пагане“ и др., сценарист на най-гледания филм в българската история  – „Хан Аспарух“.

30.03.

  • 145 г. от рождението на Стефан Л. Костов (30.03.1879 – 27.09.1939), български драматург и етнограф. Сред най-известните му комедии са „Златната мина“, „Големанов“, „Вражалец“, „Женско царство“ и др.

АПРИЛ

03.04.
  • 145 г. от обявяването на София за столица (1879).

04.04.

  • 105 г. от рождението на Веселин Ханчев (04.04.1919 – 04.11.1966), български поет и преводач. Роден в Стара Загора, автор на стихосбирките „Стихове в паласките“, „Лирика“, „Смешен пантеон“, „Жив съм“ и др. Удостоен е със званията „Почетен гражданин на Стара Загора“ (1962) и „Заслужил деятел на културата“ (1963).

13.04.

  • 1210 г. от смъртта на хан Крум (неизв. – 13.04.814), български владетел; поставя началото на централизацията в управлението на българската държава.

16.04.

  • 180 г. от рождението на Анатол Франс (16.04.1844 – 12.10.1924), френски романист, поет и есеист, носител на Нобелова награда за литература (1921).
  • 145 г. от приемането на Търновската конституция на Княжество България (1879).

117.04.

  • 95 г. от рождението на Лиляна Стефанова (17.04.1929 – 01.08.2021), българска писателка и поетеса.

21.04.

  • 80 г. от рождението на проф. д-р арх. Тодор Булев (21.04.1944), български архитект. Автор на множество проучвания в областта на териториалното устройство, ландшафта, градоустройството, архитектурната композиция, архитектурното наследство – „Естетически проблеми на съвременния град“ (1982), „Възстановяването на Посолството на Св. Престол в София 1991-1994“ (1994), „Българската архитектура през периода 2010 – 2020 г.“ (2020), „Естетика на архитектурата“ (2022) и др.

22.04.

  • 300 г. от рождението на Имануел Кант (22.04.1724 – 12.02.1804), философ, основател на немската класическа философия. Автор на „Критика на чистия разум“, „Критика на практическия разум“, „Към вечния мир“ и др.
  • 125 г. от рождението на Владимир Набоков (22.04.1899 – 02.07.1977), руски писател, поет. Става световно известен с романа си „Лолита“.

23.04.

  • 460 г. от рождението на Уилям Шекспир (23.04.1564 – 23.03.1616), английски драматург и поет.

24.04.

  • 135 г. от рождението на Христина Морфова (24.04.1889 – 01.06.1936), българска оперна певица; биографични книги от Богдан Морфов „Незабравимата Христина Морфова“ (1978), Владимир Русалиев „Българският славей Христина Морфова“ (1999), Румяна Лечева „Истинската история на Христина Морфова“ (2013) и др.

МАЙ

02.05.
  • 165 г. от рождението на Джером К. Джером (02.05.1859 – 14.06.1927), английски писател и драматург. Най-популярен с хумористичните си романи и разкази – „Празни мисли на един празен човек“ (разкази), „Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)“ (повест), Трима на бумел“ (роман) и др.

04.05.

  • 75 г. от рождението на Венетка Кацарска (04.05.1949), български педагог, доцент, доктор на педагогическите науки. Професионалните й интереси са в областта на специалната педагогика. Преподавател в Тракийски университет, Педагогически факултет, Стара Загора.

07.05.

  • 110 г. от рождението на Андрей Гуляшки (07.05.1914 – 03.07.1995), български писател. Творчеството му е богато и разнообразно. Става известен с поредицата си криминално-приключенски романи за Авакум Захов – „Контраразузнаване“, „Приключениятя на Авакум Захов“, „Срещу 007“ и др. Автор е и на историческата трилогия „Златният век“.

09.05.

  • 100 г. от рождението на Булат Окуджава (09.05.1924 – 12.06.1997), руски поет, композитор и сценарист; един от основателите на руския жанр „авторска песен“.
  • 70 г. от рождението на Александър Марулев (09.05.1954), оперен певец, бас, роден в Стара Загора. В периода 1998–2003 е директор на Държавна опера Стара Загора, а през 2010–2012 е неин главен художествен ръководител.

11.05.

  • 120 г. от рождението на Салвадор Дали (11.05.1904 – 23.01.1989), испански живописец, график и скулптор; автобиографични книги Салвадор Дали „Дневникът на един гений. Автобиография“ (1994), Салвадор Дали „Тайният живот на Салвадор Дали. Автобиография“ (1996); биографични книги от Жил Нере „Салвадор Дали 1904–1989“ (1999), Елена Шатохина „Дали и Гала“ (2010) и др.
  • 85 г. от рождението на Лиляна Михайлова (11.05.1939 – 18.04.2010), българска писателка и сценаристка. Автор на повече от 20 книги, сред които – „Един тъжен мъж“ (роман), „Грехът на Малтица“ (роман), „Самоубийство по лични причини“ (повест-разследване), „Корабът“ (повест) и др. По нейни сценарии са създадени редица български кино и телевизионни филми – „Пробен срок“ (1977), „Балада за звънците“ (1982), „Грехът на Малтица“ (1985) и др.
  • 70 г. от рождението на Любомир Стойков (11.05.1954), български журналист, културолог, медиен експерт и моден анализатор; проф., доктор по журналистика, университетски преподавател.

14.05.

  • 115 г. от рождението на Йосиф Петров (14.05.1909 – 16.10.2004), български поет, учител, общественик. Автор на стихосбирките „Вик от каторга“, „Разпилени пъстроцветия“, „Смях и жлъч“ и др.

15.05.

  • 105 г. от рождението на Александър Геров (15.05.1919 – 22.12.1997), български поет и белетрист. Автор на „Внезапни стихотворения“, „Най-хубавото“ (стихотворения), „Дете на прозореца“ (стихове за деца и юноши), „Череп с антена“ (научнофантастичен роман) и др.

18.05.

  • 110 г. от рождението на Борис Христов (18.05.1914 – 28.06.1993), български оперен изпълнител; биографични книги от Атанас Божков „Борис Христов“ (1994), Карло Курами, Маурицио Модуньо „Борис Христов. Живот, глас, изкуство“ (1998), Нино Луканов „Борис Христов. Незабравими мигове от едно приятелство“ (2004), Пенка Касабова „Любов и талант. Младостта на Борис Христов“ (2012) и др.

20.05.

  •  225 г. от рождението на Оноре дьо Балзак (20.05.1799 – 18.08.1850), френски писател. Сред най-значителните му романи са „Йожени Гранде“, „Дядо Горио“, „Изгубени илюзии“, „Братовчедката Бет“ и др.

22.05.

  • 165 г. от рождението на Артър Конан Дойл (22.05.1859 – 07.07.1930), английски писател, автор на криминални романи и разкази. Известни творби „Знакът на четиримата“ (новели), „Баскервилското куче“ (повест), „Приключенията на Шерлок Холмс“ (новели), „Изгубеният свят“ (роман) и др.

23.05.

  • 80 г. от рождението на Таньо Клисуров (23.05.1944), български поет, роден в Мъглиж, почетен гражданин на Стара Загора (2004). Автор на множество стихосбирки, част от които са „Южна гара“, „Най-скъпото“, „Собственик на болката“, „Казано с очи“, „Внезапно сърцебиене“ и др. Негови стихове са включени в редица антологии и сборници.

27.05.

  • 130 г. от рождението на Дашиъл Хамет (27.05.1894 – 10.01.1961), американски автор на детективски романи и разкази – „Алена жътва“, „Малтийският сокол“, „Стъкленият ключ“ и др.

ЮНИ

04.06.
  • 80 г. от рождението на Неделчо Ганев (04.06.1944 – 19.07.2023), български поет, роден в с. Изворово, Чирпанско, почетен гражданин на гр. Чирпан. Автор на стихосбирките „Зелена фабрика“, „Акашови записи“, „Бинарна луна“, „Извънредно бъдеще“ и др.

06.06.

  • 225 г. от рождението на Александър Сергеевич Пушкин (06.06.1799 – 10.02.1837), руски поет и писател, основоположник на руския реализъм в литературата. Творчеството му е огромно и разнообразно по жанрове. Едно от най-значимите му произведения е романът в стихове „Евгений Онегин“.
  • 100 г. от рождението на Васил Акьов (06.06.1924 – 07.02.1989), български писател и сценарист. Автор на романите „Жокей върху асфалта“, „Любовен джаз“, „Игри по  никое време“, „Ифаркт“ и др., както и на сценариите на редица игрални филми „Птици и хрътки“ (1969), „Пантелей“ (1978), „Къщата“ (1979) и др.

12.06.

  • 120 г. от рождението на Атанас Далчев (12.06.1904 – 17.01.1978), български поет, преводач и есеист. Признат ерудит с изключителна хуманитарна култура. Лириката му се смята за основа на философска поетическа линия в българската поезия. Превежда класически и модерни произведения във всички жанрове от фр., исп., ит., нем. и рус. писатели. Негови творби са преведени на много езици, вкл. англ., ит., нем., рус., словаш., унг., фин., фр., чеш. и др.

14.06.

  • 100 г. от смъртта на Иван Салабашев (07.01.1853 – 14.06.1924), математик, обществен и държавен деец, роден в Стара Загора; един от основателите на сп. Наука, член-основател и председател на Физико-математическото дружество в София, редовен член на БКД (БАН).

19.06.

  • 105 г. от рождението на Богомил Райнов (19.06.1919 – 08.06.2007), български писател, теоретик на изкуството и критик. Популярен е с криминалните и шпионските си романи – „Умирай само в краен случай“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Господин Никой“, „Тайфуни с нежни имена“ и др., като повечето са екранизирани. Автор и на многобройни монографии за изобразителното изкуство.

22.06.

  • 60 г. от рождението на Дан Браун (22.06.1964), американски писател. Световно известен с трилърите „Шестото клеймо“, „Шифърът на Леонардо“, „Изгубеният символ“, „Ад“, „Произход“ и др.

23.06.

  • 135 г. от рождението на Анна Ахматова (истинско име Анна Андреевна Горенко) (23.06.1889 – 05.03.1966), руска поетеса. Стиховете ѝ са превеждани на много езици. Лауреат на международната награда „Етна-Таормина“, Италия (1964), почетен доктор по литература в Оксфордския университет (1965). Биографични книги от Илейн Фейнстейн „Ана Всерусийска. Биографичен роман за Ана Ахматова“ (2005), Надежда Манделщам „За Ахматова“ (2011) и др.

25.06.

  • 115 г. от рождението на Димитър Димов (25.06.1909 – 01.04.1966), български писател и драматург. Автор на разкази, пътеписи, пиеси и романи. Творбите, които добиват най-широка популярност, са романите му общо три на брой – „Поручик Бенц“, „Осъдени души“ и „Тютюн“. Биографични книги от Любен Георгиев „Димитър Димов“ (1985), Нели Доспевска „Познатият и непознат Димитър Димов“ (1985), Илия Димитров „Димитър Димов 100 години…“ (2009) и др.

ЮЛИ

03.07.
  • 80 г. от рождението на Александър Томов (03.07.1944 – 21.10.2020), български писател и сценарист. Става популярен с трилогиите Корупция, Новобогаташи и Четвъртата власт. По негови сценарии са заснети редица филми – „Елегия“ (1982), „Романтична история“ (1984), „Маргарит и Маргарита“ (1989), „Пантуди“ (1993) и др.

11.07.

  • 160 г. от рождението на Петър Дънов (11.07.1864 – 27.12.1944), български теолог, основател на духовното общество „Бяло братство“.
  • 85 г. от рождението на Марко Семов (11.07.1939 – 18.01.2007), български писател, сценарист, есеист, народопсихолог, член-кореспондент на БАН. Публикува първия в България учебник по „Народопсихология“ (в 3 тома).

14.07.

  • 85 г. от смъртта на Георги Бакалов (27.11.1873 – 14.07.1939), български публицист, литературен критик, роден в Стара Загора. Висше образование завършва в Женева. Автор е на трудове по социология, политическа икономия, философия, естетика, теория и история на литературата, история на българското Възраждане. Редактор е на редица списания и вестници – „Работнишко дело“, „Съвременник“, „Нов път“, „Нова литература“, „Мисъл“ и др. Биографични книги от Михаил Бъчваров, Коста Андреев „Георги Бакалов. Живот и дейност“ (1989), Георгий Иосифович Чернявский, Михаил Георгиевич Станчев „Георгий Бакалов. Политическая биогрфия (с культурологическим компонентом) (2006) и др.

21.07.

  • 235 г. от рождението на Васил Априлов (21.07.1789 – 02.10.1847), български възрожденски просветен деец и книжовник. Меценат, през 1847 г. дарява на габровци значителна сума за строеж на ново училище (днес Априловска гимназия). Биографични книги от Михаил Арнаудов „Априлов. Живот, дейност, съвременници  1789-1847“ (1935), Георги Карастоянов „Васил Априлов. Черти от един живот“ (1982), Цоньо Петров „Васил Априлов и възраждането на Габрово“ (1990) и др.
  • 135 г. от рождението на Ърнест Хемингуей (21.07.1889 – 02.07.1961), американски писател; лауреат на Нобелова награда за литература (1954) за повестта „Старецът и морето“.

22.07.

  • 165 г. от рождението на Георги Абаджиев (22.07.1859 – 21.02.1940), генерал от пехотата, общественик, роден в Стара Загора. Участвал е в Руско-турската война (1877 – 1878), Сръбско-българската война (1885), Балканските войни (1912 – 1913), Първата Световна война (1915 – 1918). Автор на мемоарни книги, част от които са „Спомени от Освободителната война в 1877–1878“, „Дневник на румелийски офицер от 1 септември 1885 г. до 20 януари 1886 г. Съединението на Юж. със Сев. България и Сръб.-бълг. война“ и др. Награден с множество български и чуждестранни ордени и медали.

24.07.

  • 170 г. от рождението на Константин Иречек (24.07.1854 – 10.01.1918), чешки историк, славист. Автор на „История на българите“, първото обобщаващо изложение на българската история.
  • 65 г. от рождението на Здравка Евтимова (24.07.1959), българска писателка и преводачка. Има издадени множество сборници с разкази – „Разкази за приятели“, „Пернишки разкази“, „Кръв от къртица“, „Добрата страна на нещата“ и др. Автор е на романите „За теб, за мен“, „Четвъртък“, „Зелените очи на вятъра“, „Резерват за хора и вълци“ и др. Нейни произведения са публикувани в САЩ, Канада, Великобритания, Австралия, Германия, Франция, Индия, Русия, Полша, Чехия, Словакия и др.

28.07.

  • 80 г. от рождението на Донка Правдомирова (28.07.1944), български библиограф. Автор на книгите „Формиране и развитие на библиографската наука в България до 1944 година“, „Димчо Дебелянов 1887–1916. Био-библиография“, „Антон Дончев. Биобиблиография“ и др., както и на стотици научни публикации.

30.07.

  • 105 г. от рождението на Александър Вутимски, псевдоним на Александър Коцев Вутов (30.07.1919 – 23.09.1943), български поет. Умира твърде млад от туберкулоза и приживе не успява да издаде книга. Автор на „Не съм затворен кръг. Стихотворения и поеми“, „Сияния над града. Стихотворения и поеми“, „Скитникът и враните“ и др. Книги за него – Божидар Кунчев „Александър Вутимски представен от Божидар Кунчев“ и др.

АВГУСТ

01.08.
  • 205 г. от рождението на Херман Мелвил (01.08.1819 – 28.09.1891), американски писател, известен с романа си „Моби Дик“.
  • 110 г. от рождението на Иван Неделчев (01.08.1914 – 29.07.1990), краевед, определян като „старозагорецът на Стара Загора“, почетен гражданин (1996, посмъртно).

04.08.

  • 165 г. от рождението на Кнут Хамсун (04.08.1859 – 19.02.1952), норвежки писател, лауреат на Нобелова награда за литература (1920). Автор на романите „Глад“, „Пан“, „Виктория“ и др., пише и разкази, драми, поезия.

09.08.

  • 110 г. от рождението на Петър Бобев (09.08.1914 – 27.04.1997), български писател, автор на приключенски, научнофантастични и исторически разкази, повести, романи. Той е един от най-продуктивните и тиражирани български автори. Удостоен е с Национална награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ за цялостно творчество (1994).

11.08.

  • 80 г. от рождението на Христо Калчев (11.08.1944 – 22.03.2006), български писател. Става изключително популярен през 90-те години на XX в., когато започва да публикува своите „вулгарни романи“, първият от които е „Нерон Вълкът“ (1996), последван от „Калигула Бесният“ (1996) и др. За него – Славея Иванова „Пророците и мафиите. Христо Калчев и Георги Стоев“ (2011) и др.

13.08.

  • 125 г. от рождението на Алфред Хичкок (13.08.1899 – 29.04.1980), английски кинорежисьор, кинопродуцент и сценарист. Смятан за „Господарят на съспенса“ той е създател на много от похватите в жанра на психологическия трилър. Известни филми – „Задният прозорец“ (1954), „Човекът, който знаеше твърде много“ (1956), „Психо“ (1960), „Птиците“ (1963) и др.

25.08.

  • 45 г. от смъртта на Димитър Гюдженов (26.01.1891 – 25.08.1979), български живописец, роден в Стара Загора. Известен с картините си на военна и историческа тематика, изградил чрез тях вълнуваща образна панорама на историята на 13-вековна България. Автор е и на множество стенописи – старозагорската църква „Свети Димитър“, варненския православен храм „Свети Николай“ и др. Книги за него – Ангел Д. Ангелов „Димитър Гюдженов. Монографичен очерк“ (1969), Марин Добрев „Художниците на Стара Загора“ (2007) и др.

СЕПТЕМВРИ

02.09.
  • 135 г. от смъртта на Захари Стоянов (1850 – 02.09.1889), български революционер, деец на националноосвободителното движение, общественик и държавник, писател и публицист.

03.09.

  • 50 г. от рождението на Мария Донева (03.09.1974), българска поетеса, родена в Стара Загора. Пише за деца и възрастни, превежда детски книги (най-вече детски книги в стихове) от англоезични автори. Автор на стихосбирките „Има страшно“, „Прикоткване на смисъла“, „Заекът и неговата мечта. Поема за живота“, „Как спрях да крада“ (разкази) и др.

09.09.

  • 80 г. от рождението на Цанко Яблански (09.09.1944), български зооинженер и учен в областта на генетиката и селекцията на селскостопанските животни, проф. д-р; политик и общественик, кмет на Стара Загора (1995 – 1999). Един от инициаторите за учредяването на Тракийския университет.

10.09.

  • 75 г. от рождението на Виктор Пасков (10.09.1949 – 16.04.2009), български писател. Известни произведения – „Балада за Георг Хених“ (повест), „Германия – мръсна приказка“ (роман), „Аутопсия на една любов“ (роман) и др. Автор е на сценариите на филмите: „Ти, който си на небето“ (1989), „Индиански игри“ (1990) и др. Творбите му са превеждани на много европейски езици. Книги за него – Тодор Коруев „Балада за Виктор Пасков“ (2015) и др.

13.09.

  • 125 г. от рождението на Владимир Русалиев (псевдоним на Ангел Маринов Пенков) (13.09.1899 – 14.06.1973), български поет и писател. Автор на „Бунтовник–1876“ (поема), „Бездомник в нощта. Животът, любовта и смъртта на Димчо Дебелянов“, „Българският славей Христина Морфова“ и др. Произведения за деца – „Пътеката на мравките“ (разкази и приказки ),  „Юнак Заю“ (стихотворения), „Духна вятър развигор“ (стихотворения) и др.

15.09.

  • 235 г. от рождението на Джеймс Фенимор Купър (15.09.1789 – 14.09.1851), американски писател, автор на приключенски романи. Известни произведения – „Ловецът на елени“, „Последният мохикан“, „Следотърсача“, „Червеният корсар“ и мн. др.
  • 105 г. от рождението на Николай Хайтов (15.09.1919 – 30.06.2002), български писател, публицист, драматург. Автор на разнообразни по жанр и тематика творби. Известни произведения – „Шумки от габър“ (разкази), „Диви разкази“, „Хайдути“ (исторически очерци), „Гробът на Васил Левски“ (изследване) и др. По негови сценарии са филмите „Козият рог“ (1972), „Дърво без корен“ (1974), „Мъжки времена“ (1977), сериалът „Капитан Петко Войвода“ (1981) и др. Книги за него – Елена Хайтова „Баща ми: най-дивият разказ“ (2003), Елена Алекова „Сеячът на безсмъртие. Думи за Николай Хайтов“ (2010), Любка Захариева „Николай Хайтов. Срещи и разговори, анализи, писма“ (2020) и др.

19.09.

  • 120 г. от рождението на Любомир Пипков (19.09.1904 – 09.05.1974), български композитор, музикален педагог и обществен деец. Той е създал богато творчество в почти всички области на музиката – оперите „Янините девет братя“, „Момчил“ и „Антигона 43“, четири симфонии, поемата за хор и оркестър „Сватба“, Концерт за пиано, Концерт за цигулка, много камерни произведения, филмова музика и др.

25.09.

  • 115 г. от смъртта на Георги Бенев (неизв.1843 – 25.09.1909), роден в Стара Загора (Ески Зара), учител, революционер, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия. Участва в подготовката на Старозагорското въстание от 1875 г., заради което попада в затвора. Участник в Съединението и  Сръбско-българската война от 1885 г. От 1884 г. е редовен член на Българското книжовно дружество.

ОКТОМВРИ

01.10.
  • 135 г. от рождението на Чавдар Мутафов (01.10.1889 – 10.03.1954), български белетрист, художествен критик и есеист, архитект. Един от най-значимите представители на българския литературен авангард. Автор на „Марионетки“ (импресии), „Дилетант“ (декоративен роман) и др. Книги за него – Надежда Цочева „Чавдар Мутафов и българската култура между двете световни войни“ (2007) и др.
  • 130 г. от рождението на Мара Шопова (01.10.1894 – 20.03.1980), българска актриса. Тя е една от първите актриси на театралната сцена в Стара Загора. Режисира първата опера на старозагорска сцена – „Гергана“ на Маестро Георги Атанасов през 1925 г. Тя е и първата, чийто глас прозвучава в ефира на Радио Стара Загора през 1936 г.

03.10.

  • 75 г. от рождението на Димитър Никленов (03.10.1949), български писател и драматург, живее в Стара Загора. Автор на десетки книги за деца, сценарии за телевизионни филми, радиопиеси и драматизирани приказки за БНР и Радио Стара Загора.

08.10.

  • 135 г. от рождението на Христо Фетваджиев (08.10.1889 – 21.12.1977), български адвокат, офицер, музикален деятел. Кмет на Стара Загора в три различни мандата (окт. 1921 – дек. 1922; юли 1923 – апр. 1924; дек. 1941 – септ. 1944). Участва в Балканската, Първата и Втората световна война. Като кмет особено през третия си мандат развива широкомащабно строителство – построена е Съдебната палата, Институтът по животновъдство и др. Член на Централното настоятелство на Съюза на българските градове.

13.10.

  • 65 г. от рождението на Дарин Петков (13.10.1959), български актьор. Директор на Държавен куклен театър – Стара Загора. Основател на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни „ПИЕРО“.

15.10.

  • 210 г. от рождението на Михаил Лермонтов (15.10.1814 – 27.07.1841), руски поет и писател, един от основните представители на романтизма. Автор на лирика, поеми, драми, проза. Романът „Герой на нашето време“ е първия психологически роман в руската литература.

20.10.

  • 160 г. от рождението на Бранислав Нушич (20.10.1864 – 19.01.1938), сръбски писател хуморист и комедиограф. Пише романи, пиеси, много разкази и фейлетони. Автор на учебник по реторика – „Реторика“ (1934). Особено популярна е неговата книга „Автобиография“.

24.10.

  • 95 г. от рождението на Йордан Радичков (24.10.1929 – 21.01.2004), български писател и драматург, представител на магическия реализъм. Произведенията му са преведени на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Пиесите „Януари“, „Лазарица“, „Опит за летене“ и „Суматоха“ са поставяни в редица европейски страни и в САЩ. Автор на сценарии на филмите „Горещо пладне“ (1965), „Барутен буквар“ (1977), „Вълкадин говори с Бога“ (1995) и др. Удостоен е с много отличия и награди, както в България, така и в чужбина. Номиниран е два пъти за Нобеловата награда за литература. Книги за него – Енчо Мутафов „Бъди невероятен. Книга за Радичков“ (1998), Цветана Георгиева „Йордан Радичков: между нагледа и мита“ (2006), „Летене по Радичков“ (сборник, 2011) и др.

28.10.

  • 105 г. от рождението на Генчо Узунов (28.10.1919 – 01.02.2003), български писател хуморист, роден в Стара Загора. Редактор и зам. главен редактор на в. „Стършел“, носител на наградите „Чудомир“ (1977) и „Златното перо“. Автор на сборниците „Зоология на нашето време“, „Принудително кацане“, „Тайната вечеря“, „Библиографска рядкост“ и др.

30.10.

  • 120 г. от рождението на Недю Александров (30.10.1904 – 2000), църковен деец, краевед, общественик. Секретар на Старозагорската митрополия (1945 – 1965), дългогодишната му книжовно-изследователска дейност е свързана с историята на митрополията. Почетен гражданин на Стара Загора (1994).

НОЕМВРИ

03.11.
  • 80 г. от рождението на Надежда Захариева-Дамянова (03.11.1944), българска поетеса и писателка. Автор на стихосбирките „Нелюбовно време“, „Облачно“, „Любов?!?“, „Една надежда“ и др., както и на романите „Смет за сливи“, „Тя и тримата“ и др. Пише и текстове за песни, една от които е превърналата се в шлагер – „Може би“ в изпълнение на група „Сигнал“.

04.11.

  • 80 г. от рождението на Радка Аргирова (04.11.1944), български лекар вирусолог, проф. д-р м. н.; председател на Българското дружество по медицинска вирусология.

07.11.

  • 80 г. от смъртта на Кирил Христов (23.06.1875 – 07.11.1944), български поет, белетрист, драматург и преводач. Оставя голямо по обем литературно наследство във всички жанрове. Спомените му „Затрупана София“ (1944, 1996), „Ад в рая“ (автобиографичен роман, 1997) и „Време и съвременници“ (1999–2001) съдържат ценна информация за литературните и обществените нрави в България от края на ХІХ и първата половина на ХХ век. Сред най-популярните и рецитирани творби е стихотворението му „Жени и вино! Вино и жени“.

08.11.

  • 100 г. от рождението на Георги Баев (08.11.1924 – 18.02.2007), български художник живописец, общественик. Рисува предимно морски пейзажи, негови картини има в почти всички български галерии. Почетен член на Съюза на австрийските художници и на Японската асоциация на артистите. Носител на Хердерова награда (1986).

09.11.

  • 110 г. от рождението на Павел Вежинов (псевдоним на Никола Делчев Гугов) (09.11.1914 – 21.12.1983), български писател и сценарист. Известни произведения – повестите „Бариерата“, „Белият гущер“, „В един есенен ден по шосето“ и др., романите „Следите остават“ (за юноши), „Нощем с белите коне“, „Гибелта на Аякс“ и др. Сценарист е на филмите „Специалист по всичко“ (1962), „Тримата от запаса“ (1971), „Бариерата“ (1979), „Нощем с белите коне“ (1985) и др. Книги за него – Светлозар Игов „Павел Вежинов“ (1990), Павлина Делчева-Вежинова „Книга за Павел Вежинов“ (2014) и др.

11.11.

  • 60 г. от рождението на Елена Азалова (11.11.1964), актриса в ДТ „Гео Милев“, Стара Загора. С множество запомнящи се роли в десетки спектакли на сцената на театъра. Отличена с редица награда, сред които – номинация „Аскеер“ за главна женска роля на Мария Гаралда в „Карнавал“ от Ж. Галсеран (2013), Награда „Стара Загора“ (2014) и др.

18.11.

  • 80 г. от смъртта на Райко Алексиев (07.03.1893 – 18.11.1944), български хуморист, художник, карикатурист и журналист. Използва множество псевдоними, но най-известния е Фра Дяволо (Fra Diavolo). Автор на сборниците с хумористични разкази и фейлетони „Жалостиви случки“, „Хумористична история на българите“ и др. Участва в редица художествени изложби. Няколко пъти е председател на Съюза на дружествата на художниците в България.

19.11.

  • 135 г. от рождението на Димитър Шишманов (19.11.1889 – 01.02.1945), български белетрист, журналист, публицист, държавен деец. Автор на „Хайлайф“ (роман), „Панаирът в Стародол“ (комедия в 2 д.), „Писма до мен самия“ (спомени) и др.

20.11.

  • 135 г. от рождението на Едуин Хъбъл (20.11.1889 – 28.09.1953), американски астроном. С огромен принос към изучаването на Вселената, той успява да промени основни разбирания на човечеството за Космоса, като потвърждава съществуването и на други галактики, освен нашата.

29.11.

  • 100 г . от смъртта на Джакомо Пучини (22.12.1858 – 29.11.1924), италиански оперен композитор. Известни опери – „Бохеми“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“, „Турандот“ и др. Произведенията му влизат в репертоара на най-известните театри, като и до днес се играят с ненамаляващ успех навсякъде по света.

30.11.

  • 150 г. от рождението на сър Уинстън Чърчил (30.11.1874 – 24.01.1965), британски политик и държавник, историк, писател и художник. Известен с дългата си политическа кариера и с ключовата си роля във Втората световна война. Награден е с Нобелова награда за литература (1953). Автор на „История на англоезичните народи“ (в 4 т.), „Втората световна война. Мемоари“ (в 6 т.) и др.

ДЕКЕМВРИ

03.12.
  • 135 г. от рождението на Стоян Загорчинов (03.12.1889 – 31.01.1969), български писател. Автор на „Легенда за Света София“ (повест), „Празник в Бояна“ (роман), „Ивайло“ (истор. роман) и др.
  • 75 г. от смъртта на Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) (08.07.1877 – 03.12.1949), български писател, критически реалист. Автор на разкази, на повестите „Гераците“ и „Земя“, на цикъла „Под манастирската лоза“ и др., както и на многобройни стихове, поеми и приказки за деца и на двете части на романа „Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе“ и „Ян Бибиян на Луната“.

04.12.

  • 100 г. от рождението на Любен Станев (04.12.1924 – 18.12.2009), български писател и сценарист. Известни творби – романите „Софийска история“, „Вината“, „Недей ми казва сбогом“ и др.; сборници с разкази „Пеницилин“, „Събота следобед“, „Песента на щурците“ и др.; повестите „Семейство Ласкови“, „Тази хубава зряла възраст“ и др. Сценарист на игрални филми – „Цар и генерал“ (1966), „Мъже в командировка“ (1968), „Наковалня или чук“ (1972) „Човек на паважа“ (1986) и др.

06.12.

  • 180 г. от рождението на Капитан Петко Войвода (истинско име Петко Киряков Калоянов) (06.12.1844 – 07.02.1900), български революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България, защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя.
  • 100 г. от рождението на Павел Матев (06.12.1924 – 04.02.2006), български поет, роден в с. Оризово, Чирпанско, почетен гражданин на гр. Чирпан. Автор е на над 40 поетични книги.  Редица негови стихове се превръщат в текстове на популярни песни – „Синева“ (изп. Васил Найденов), „Отвори ми. Нося тишина...“ (изп. Кукери), „Заклинание“ (изп. Лили Иванова), „Люлякови нощи“ (изп. Тоника СВ) и мн. др.

07.12.

  • 115 г. от рождението на Никола Вапцаров (07.12.1909 – 23.07.1942), български поет. Пише стихове за възрастни и деца, проза, критически текстове, драми – „Когато вълната бучи“ и др. Стихосбирката му „Моторни песни“ е издадена приживе.

16.12.

  • 130 г. от рождението на Николай Хрелков (16.12.1894 – 27.08.1950), български поет, публицист, преводач.

18.12.

  • 165 г . от рождението на Стефан Тошев (18.12.1859 – 27.10.1924), български офицер, генерал от пехотата, герой от Първата световна война. Роден в Стара Загора, първородният син на Анастасия Тошева.

24.12.

  • 135 г. от рождението на Христо Ясенов (псевдоним на Христо Павлов Туджаров) (24.12.1889 – май 1925), български поет. Поезията му е част от българската символистична традиция – „Рицарски замък“. През последните години от живота си публикува сатирични и публицистични текстове с актуално-злободневен характер.

27.12.

  • 90 г. от рождението на Рашко Стойков (27.12.1934 – 04.07.2014), български поет, роден в Стара Загора. Автор на стихосбирките „Седемдесет и седем стъпала“, „Смисъл“, „Разпятия в колекцията на Рогатия“, „Вечерна проверка“ и др. Стиховете му са превеждани на много езици. Член на СБП.
  • 85 г. от рождението на Иван Аяров (27.12.1939 – 24.12.2021), роден в с. Рупките, Чирпанско, поет, общественик, дългогодишен председател на Народно читалище „Св. Климент Охридски“.

31.12.

  • 130 г. от рождението на Анна Каменова (псевдоним на Анна Михайлова Стайнова) (31.12.1894 – 01.08.1982), българска писателка. Пише романи, разкази, пътеписи, есета, рецензии. Дебютният ѝ роман е „Харитининият грях“.

 

През 2024 г. се навършват:

 

  • 1380 г. от рождението на кан Аспарух (Исперих) (ок. 644 – ок. 700), прабългарски владетел, основател на българската държава.

 

  • 1160 г. от рождението на Симеон І (864 – 927), български княз и цар, периодът на неговото царуване е наречен Златен век на българската култура.

 

  • 285 г. от рождението на Софроний Врачански (1739 – 1813), църковен деец, възрожденски писател, общественик, просветител, родоначалник на новобългарската литература.

 

  • 190 г. от рождението и 145 г. от смъртта на Любен Каравелов (ок.1834 – 21.01.1879), български писател, публицист, революционер.

 

  • 180 г. от рождението на Тодор Стоянович (1844 – 1894), лекар, народен представител; първият български специалист по урология, основател и първи управител на старозагорската болница.

 

  • 145 г. от рождението на Стефан Бояджиев (1879 – 1949), кмет на Стара Загора и народен представител.

 

  • 105 г. от рождението на Димитър Бухчев (1919 – 1993), производител и търговец, представител на видната старозагорската фамилия индустриалци Бухчеви.

 

СВЕТОВНИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ под егидата на ООН и ЕС:

2014 – 2024 г.
Международно десетилетие на устойчива енергия за всички
2015 – 2024 г.
Международно десетилетие на хората от африкански произход
2016 – 2025 г.
Трето десетилетие на индустриалното развитие на Африка
2016 – 2025 г.
Десетилетие на действие на ООН относно храненето
2018 – 2027 г.
Трето десетилетие на ООН за изкореняване на бедността
2018 – 2028 г.
Международно десетилетие за действие „Вода за устойчиво развитие“
2019 – 2028 г.
Десетилетие на семейното земеделие
2019 – 2028 г.
Десетилетие на мира в памет на Нелсън Мандела
2021 – 2030 г.
Десетилетие на науката за океана за устойчиво развитие
2021 – 2030 г.
Десетилетие на ООН за възстановяване на екосистемите
2021 – 2030 г.
Четвърто международно десетилетие за изкореняване на колониализма
2021 – 2030 г.
Второ десетилетие на действие за пътна безопасност
2022 – 2032 г.
Международно десетилетие на местните езици
2024 – 2033 г.
Международно десетилетие на науката за устойчиво развитие

Изработил: Малина Николова
Справочно-библиографски отдел

 

Библиотека „Захарий Княжески“

042 648 131; 0888 642 151 – директор
042 648 143 – регистрация и информация
6000 Стара Загора, бул. Руски 44
--------------------------------

Eлектронен бюлетин

Актуална информация за предстоящи събития

Работно време

понеделник – петък
от 8.30 ч. до 18.30 ч.
събота
от 8.30 ч. до 14.30 ч. 

Отдел Изкуство
понеделник – петък
от 8.30 ч. до 17.00 ч.

--------------------------------
всеки последен четвъртък на месеца

неработен ден с читатели

Попитай библиотекаря

Контакт с Регионална библиотека „Захарий Княжески“