Регионална библиотека

ПОДБРАНИ БЕЛЕЖИТИ ДАТИ И ГОДИШНИНИ

ЯНУАРИ

01.01.	20 г. от влизането на България и Румъния в Европейския съюз (2007 г.).
02.01.	105 г. от рождението на Блага Димитрова (02.01.1922 – 02.05.2003), българска поетеса, писателка, преводачка и общественичка. Творческата ѝ биография включва поетични книги като „До утре”, „Светът в шепа”, „Осъдени на любов”, „Лабиринт” и др., както и романите „Пътуване към себе си” (1965), „Отклонение” (1967), „Лавина” (1980) и „Лице” (1981). Освен с приноса си към националната литература, тя остава в историята и като първия демократично избран вицепрезидент на Република България (1992 – 1993).
03.01.	135 г. от рождението на Джон Роналд Руел Толкин (03.01.1892 – 02.09.1973), британски писател, смятан за основател на жанра фентъзи.
05.01.	95 г. от рождението на Умберто Еко (05.01.1932 – 19.02.2016), италиански писател, философ и медиевист, световноизвестен с романа си „Името на розата”.
08.01.	85 г. от рождението на Валя Балканска (08.01.1942), българска народна певица от Родопската фолклорна област, популярна с песента „Излел е Делю хайдутин”, изпратена в Космоса; 85 г. от рождението на Стивън Хокинг (08.01.1942 – 14.03.2018), британски теоретичен физик и космолог, оставил дълбока следа в науката с революционните си изследвания на черните дупки и произхода на Вселената; 385 г. от смъртта на Галилео Галилей (15.02.1564 – 08.01.1642), италиански физик, астроном, астролог и философ. Създател на хелиоцентричната представа за Вселената.
11.01.	135 г. от рождението на Никола Кожухаров (11.01.1892 – 01.06.1971), художник, декоратор, сценограф, педагог, професор. Роден в Казанлък. Един от основоположниците на баталния и историческия жанр в родното изкуство. Творчеството му пресъздава важни моменти от националната история, бита и фолклорния мистицизъм. Сред най-известните му творби са „Мене ме, мамо, змей люби”, „Аспарух преминава Дунава”, „Залавянето на Васил Левски”, „Спасяване на Самарското знаме” и мн. др.
15.01.	405 г. от рождението на Жан-Батист Молиер (15.01.1622 – 17.02.1673), френски драматург, режисьор и актьор, майстор на комичната сатира. Сред най-известните му комедии са „Училище за жени”, „Тартюф”, „Дон Жуан”, „Скъперникът” и др.
18.01.	145 г. от рождението на Алън Милн (18.01.1882 – 31.01.1956), английски писател, световноизвестен с книгите си за Мечо Пух; 190 г. от рождението на Анастасия Тошева (18.01.1837 – 08.02.1919), видна българска учителка и педагожка, общественичка, родена в Стара Загора. Първата жена с висше образование в Стара Загора. Основателка и дългогодишна директорка на Девическата гимназия в родния си град; майка на ген. Стефан Тошев.
23.01.	150 г. от смъртта на Захарий Княжески (псевд. на Жеко Петров Русев) (ок. 1810 – 23.01.1877), български възрожденски просветен деец, книжовник и дарител. Роден в с. Пишманя (днешното Княжевско), Старозагорска област. Родоначалник на медицинската литература, един от пионерите на модерното земеделие, изследовател на българския фолклор, с големи заслуги за образованието на българските жени, основоположник на библиотечното дело. От 1967 г. Регионалната библиотека в Стара Загора носи неговото име; 155 г. от рождението на Гоце Делчев (23.01.1872 – 21.04.1903), български революционер, идеолог и ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО).
25.01.	145 г. от рождението на Вирджиния Улф (25.01.1882 – 28.03.1941), английска романистка и есеистка. Определяна като една от най-значимите фигури на английския литературен модернизъм. Сред най-известните ѝ творби са романите „Мисис Далауей”, „Към фара”, „Орландо” и др.
27.01.	195 г. от рождението на Луис Карол (псевд. на Чарлс Латуидж Доджсън) (27.01.1832 – 14.01.1898), британски писател, философ и математик. Автор е на няколко научни съчинения и книги за деца, от които най-известни са „Алиса в страната на чудесата” и „Алиса в огледалния свят”.
28.01.	105 г. от рождението на Цветан Ангелов (28.01.1922 – 29.01.1982), български писател, написал е около 70 книги за деца. Автор на текста на обичаната детска песничка „Шаро и първият сняг” (Тихо се сипе първият сняг).
30.01.	145 г. от рождението на Теодор Траянов (30.01.1882 – 15.01.1945), български поет символист. Заедно с Пейо Яворов е родоначалник на българския символизъм. Дългогодишен редактор на списание „Хиперион”. Автор на „Regina mortua”, „Химни и балади”, „Пантеон” и др.
31.01.	120 г. от рождението на Паулина Станчева (псевд. на Калиопа Костова Паласакева/Баласакова) (31.01.1907 – 12.07.1991), българска писателка, поетеса и журналистка. Творчеството ѝ е за възрастни и за деца.

ФЕВРУАРИ

01.02.	145 г. от рождението на Владимир Димитров – Майстора (01.02.1882 – 29.09.1960), български живописец и график, един от класиците на изобразителното ни изкуство. Отличава се с ярък и неповторим стил, а платната му възпяват българското село, хубостта на родната жена и изобилието на българската природа.
02.02.	105 г. от рождението на Стоянка Мутафова (02.02.1922 – 06.12.2019), легендарна българска театрална и филмова актриса, една от основателките на Сатиричния театър „Алеко Константинов”. Наричана „Госпожа Стихийно бедствие”, тя остава в историята на българската култура като символ на комедийното изкуство и една от най-дълго играещите актриси в света; 115 г. от убийството на Васил Попов (15.10.1878 – 02.02.1912), български лесовъд, роден в Стара Загора, син на Теофано Попова. Той е защитник на българската гора и природа. Основател и издател на сп. „Бранище” (1906 – 1913), основоположник на екологичното направление в лесовъдството; 145 г. от рождението на Джеймс Джойс (02.02.1882 – 13.01.1941), ирландски писател, известен е най-вече с романа си „Одисей” (Ulysses) (1922); 175 г. от рождението на Атанас Трифонов Илиев (02.02.1852 – 12.02.1927), просветен деец, учен, фолклорист и общественик, роден в Стара Загора (тогава Ески Заара); директор на Държавната девическа „Мариинска” гимназия в Стара Загора; член на БКД (БАН); автор на знаменитата фраза „Наш’та Заара нийде я няма”.
03.02.	145 г. от рождението на Добри Немиров (03.02.1882 – 30.09.1945), български писател, автор на разкази, романи, пътеписи и пиеси; библиотекар в Българското книжовно дружество и в Министерството на благоустройството.
06.02.	90 г. от рождението на Кирил Тодоров (06.02.1937), музикант, диригент, композитор; роден в с. Ръжена, Старозагорска област; създател и ръководител на вокалните формации „Траяна” и „Фолк Скат Бенд”; Почетен гражданин на Стара Загора (1998), дописен член-академик на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) (2010), носител на званието „Будител на Стара Загора” (2017).
07.02.	215 г. от рождението на Чарлз Дикенс (07.02.1812 – 09.06.1870), английски писател. Смятан за най-големия прозаик на Викторианската епоха, чиито творби остават в златния фонд на световната класика. Сред емблематичните му произведения са „Приключенията на Оливър Туист”, „Коледна песен”, „Дейвид Копърфийлд”, „Големите надежди” и др.
11.02.	80 г. от рождението на Миряна Башева (11.02.1947 – 12.07.2020), българска поетеса, журналистка, авторка на текстове на песни и на сценарии. По нейни текстове са създадени едни от най-популярните музикални шлагери у нас. Творбите ѝ са преведени на основните европейски езици; 110 г. от рождението на Сидни Шелдън (11.02.1917 – 30.01.2007), американски писател, драматург и сценарист. Романите му са се превърнали в международни бестселъри, продавани в тираж над 300 милиона и превеждани в повече от 180 страни. Много от тях са адаптирани в игрални филми. Включен е в Книгата за рекорди на Гинес за „най-превеждан автор в света”; 180 г. от рождението на Томас Алва Едисъ(о)н (11.02.1847 – 18.10.1931), американски изобретател, една от най-влиятелните личности на индустриалната епоха. Сред по-важните му изобретения са фонографът, кинетоскопът, диктофонът, радиото, електрическата крушка и др.
12.02.	125 г. от рождението на Светослав Минков (12.02.1902 – 22.11.1966), български писател и преводач. Заедно с Владимир Полянов основава първото българско издателство за фантастична литература „Аргус” (1922). Известни творби: „Синята хризантема”, „Дамата с рентгеновите очи”, „Колет от Америка”, „Отвъд океана” и др.
16.02.	70 г. от рождението на Ваньо Стоилов (16.02.1957), български журналист. Живее и работи в Стара Загора, дългогодишен кореспондент на в. „24 часа”. Автор е на няколко книги: „Милиони стъпала към Бога. Истории от журналистическия бележник” (2018), „Сплав човешка” (2022), „Ноти от мелодията на живота” (2024); 75 г. от рождението на Иво Папазов – Ибряма (16.02.1952), български музикант, ненадминат майстор на кларинета – наричан „кралят на сватбарската музика”. Роден в Кърджали, от края на 1980-те години живее в с. Богомилово, Старозагорска област. Основател на оркестър „Тракия” (1978). С неповторимия си стил превръща традиционната сватбарска музика в джаз-феномен. Носител на множество международни и национални отличия, сред които наградата на публиката на престижните награди за World Music на Радио 3 на британската BBC (2005); удостоен със званието Почетен гражданин на Стара Загора (2005).
19.02.	130 г. от рождението на Иван Милев (19.02.1897 – 25.01.1927), български живописец, илюстратор и сценограф, роден в Казанлък. Основен представител на българския сецесион и майстор на темперната и акварелна техника. Въпреки краткия си живот, той оставя богато творчество и едни от най-емблематичните шедьоври в родното изобразително изкуство.
25.02.	125 г. от рождението на Георги Константинов (25.02.1902 – 24.03.1970), български литературен историк и критик. Доказан майстор на литературно-критическия очерк и отличен есеист, оставил дълбока следа в изследването на българската литература.
26.02.	225 г. от рождението на Виктор Юго (26.02.1802 – 22.05.1885), френски писател, поет, драматург и общественик. Една от най-влиятелните фигури в историята на световната литература и водещ представител на френския романтизъм. Автор на безсмъртните класики „Клетниците” и „Парижката Света Богородица”.
27.02.	125 г. от рождението на Джон Стайнбек (27.02.1902 – 20.12.1968), американски писател, лауреат на Нобелова награда за литература (1962). Един от най-влиятелните автори на XX век, майстор на социалния роман и създател на емблематични творби като „Гроздовете на гнева”, „За мишките и хората”, „На изток от рая” и др.
28.02.	120 г. от рождението на Емилиян Станев (псевд. на Никола Стоянов Станев) (28.02.1907 – 15.03.1979), български писател, академик (1974). Един от класиците в българската проза, новатор в жанровете на философския и историческия роман, анималистичната проза и социалната белетристика. Остава в златния фонд на културата ни с шедьоври като „Крадецът на праскови”, „Търновската царица”, „Антихрист” и др.

МАРТ

02.03.	50 г. от създаването на Детски фолклорен ансамбъл „Загорче”. На 2 март 1977 г. с решение на Изпълкома на Окръжен народен съвет Стара Загора към Пионерския дом се създава Детски представителен за окръга Ансамбъл за народни песни и танци. През годините съставът се утвърждава като една от културните емблеми на града, съхранявайки и популяризирайки българските фолклорни традиции чрез многохилядните си музикално-танцови спектакли у нас и в чужбина.
05.03.	145 г. от рождението на Старозагорски митрополит Павел (светско име Петър поп Константинов поп Иванов) (05.03.1882 – 05.10.1940), виден български духовник, просветител и общественик, един от най-високообразованите и начетени архиереи на Българската църква. Председател на старозагорския клон на БЧК. Организира съюзното списание „Християнка”, издавано в Стара Загора. Изгражда 35 граждански и 102 детско-юношески християнски братства в Старозагорската епархия. Носител на високи български и чуждестранни наградни знаци.
06.03.	90 г. от рождението на Валентина Терешкова (06.03.1937), космонавт от СССР и първата жена в историята, летяла в Космоса; 100 г. от рождението на Габриел Гарсия Маркес (06.03.1927 – 17.04.2014), колумбийски писател, журналист и общественик, носител на Нобелова награда за литература (1982). Един от най-значимите автори на XX век, наричан „баща на магическия реализъм”, той остава в световната класика с вечните си романи „Сто години самота”, „Есента на патриарха” и „Любов по време на холера”.
12.03.	75 г. от рождението на Ивалин Димитров (12.03.1952), утвърден актьор в трупата на Драматичен театър „Гео Милев” – Стара Загора. Свързал съдбата си със старозагорската сцена от 1980 г., той записва в биографията си над 40 роли и редица успешни режисьорски проекти. Трикратен носител на наградата „Стара Загора” (1985, 2002, 2022), удостоен с Почетния знак на областния управител на Стара Загора (2022); 105 г. от рождението на Джак Керуак (12.03.1922 – 21.10.1969), американски писател и художник, представител на бийтпоколението. Най-известните му творби са романите „По пътя” и „Бродягите на Дхарма”.
14.03.	90 г. от рождението на Надка Караджова (14.03.1937 – 03.01.2011), българска народна певица, една от най-ярките изпълнителки на песни от Пазарджишкия край, дългогодишна солистка на Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”. Носителка на най-престижните държавни отличия „Кирил и Методий”, „Стара планина”, на призовете „Златно перо”, „Нестинарка” и др.
15.03.	125 г. от рождението на Иван Унджиев (15.03.1902 – 21.08.1979), български историк и филолог, професор. Изследванията му са свързани с националноосвободителното и революционно движение в България. Автор на книгите: „Васил Петлешков. Живот и дейност” (1935), „Любен Каравелов. Живот, борба, дейност” (1942), „Васил Левски. Биография” (1952), „Христо Ботев” (1975, в съавторство с Цвета Унджиева), „Георги Бенковски” (1983) и др.
18.03.	95 г. от рождението на Джон Ъпдайк (18.03.1932 – 27.01.2009), американски писател, поет и литературен критик. Автор на десетки романи, разкази и есета, той печели световна слава с произведения като „Вещиците от Истуик” и тетралогията за Заека – Ангстръм. Носител на две награди „Пулицър” (1982, 1991).
24.03.	125 г. от рождението на Борис Шивачев (24.03.1902 – 30.01.1932), български писател, публицист и испанист. Като емигрант в Аржентина през 20-те години на миналия век, той въвежда темите за космополитизма и свободното скиталчество, поставяйки началото на южноамериканското направление в литературата ни. Най-известните му творби са сборникът разкази „Сребърната река” и пътеписът „Писма от Южна Америка”.
27.03.	95 г. от рождението на Слав Христов Караславов (27.03.1932 – 31.03.2002), български писател. Пише поезия и проза. Има издадени над 40 стихосбирки, романи, пътеписи, пиеси, приказки и поезия за деца. Трилогията „Солунските братя” е смятана за най-добрата му белетристична творба. Носител на редица национални и международни награди, негови произведения са преведени на 27 езика.
28.03.	140 г. от рождението на Димчо Дебелянов (28.03.1887 – 02.10.1916), поет символист, един от най-нежните и меланхолични лирици в българската литература, преводач. Въпреки че житейският му път прекъсва без време на фронта през Първата световна война, елегиите му „Скрити вопли”, „Помниш ли, помниш ли...” и др. живеят в сърцето на всяко поколение.
30.03.	100 г. от рождението на Иван Радоев (30.03.1927 – 10.07.1994), български поет, драматург и журналист. Автор на много стихове и 25 пиеси, повечето от които са критикувани от тоталитарната власт в България. Пиесите му се поставят до днес на български и чуждестранни сцени, а поезията му продължава да вълнува.

АПРИЛ

01.04.	135 г. от рождението на Иван Хаджихристов (01.04.1892 – 23.12.1970), български поет и преводач, роден в Стара Загора. Представител на късния европейски символизъм в нашата литература. Най-емблематичните му творби са стихотворението „Анна” и поемата „Гибел”. Повече за живота и творчеството му в: Иван Хаджихристов 1892 – 1970 : Юбилеен сборник. – Ст. Загора : Регионална библ. Захарий Княжески, 2022; 165 г. от рождението на Антон Митов (01.04.1862 – 20.08.1930), български живописец, изкуствовед, критик, професор по история на изкуството и дописен член на БАН. Роден е в Стара Загора в един от най-известните артистични родове в България от края на XIX и началото на XX век. Като един от пионерите на българското изобразително изкуство, той е сред съоснователите на Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия) и на списание „Изкуство”. Живописното му творчество е посветено основно на портрета, битовия жанр и пейзажа.
04.04.	160 г. от рождението на Андрей Славов Тошев (04.04.1867 – 10.10.1944), български учен, дипломат и политик, роден в Стара Загора. Учи в Одрин, завършва естествени науки в Женева и в Брюкселския свободен университет. Учителства в Солунската българска мъжка гимназия, в Стара Загора, във Варна и във Военното училище в София. Действителен член на Българското книжовно дружество (1900). Министър-председател на Царство България в 53-то правителство (1935).
05.04.	170 г. от рождението на Александър I Батенберг (05.04.1857 – 17.11.1893), първият български монарх след Освобождението на България, управлявал страната в периода 1879 – 1886 г. Под негово ръководство се извършва Съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885) и се защитава националната кауза в последвалата Сръбско-българска война. Принуден да абдикира след преврат, той остава в българската история като законен владетел, допринесъл за укрепването и защитата на младата българска държава.
07.04.	100 г. от рождението на Мерсия Макдермот (07.04.1927 – 28.03.2023), английска историчка и писателка, чуждестранен член на Българската академия на науките. Нейната преподавателска и научна работа е тясно свързана с България. Автор на биографични и исторически изследвания, популяризиращи българското националноосвободително движение и личности като Васил Левски, Гоце Делчев, Яне Сандански.
14.04.	115 г. от рождението на Парашкев Хаджиев (14.04.1912 – 28.04.1992), български композитор и музикален педагог, професор по хармония и композиция. Сред най-известните му творби са оперите „Луд гидия”, „Албена”, „Златната ябълка”, „Звезда без име”, музикалната драма „Майстори”, мюзикълът „Службогонци” и др. Развива богата творческа, преподавателска и обществена дейност, с което допринася за формирането на професионалния облик на българската музикална култура в средата на XX век.
15.04.	195 г. от рождението на Вилхелм Буш (15.04.1832 – 09.01.1908), немски писател, поет и художник, считан за един от пионерите на съвременния комикс. Става известен със своите хумористични и сатирични истории в стихове, илюстрирани от самия него. Най-популярното му произведение е „Макс и Мориц”, преведено на над 200 езика, а героите са многократно драматизирани в радио и телевизионни постановки; 575 г. от рождението на Леонардо да Винчи (15.04.1452 – 02.05.1519), италиански архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от епохата на Ренесанса. Сред най-известните му картини са „Тайната вечеря” и „Мона Лиза”.
18.04.	75 г. от създаването на Държавен архив Стара Загора (18.04.1952). Той е сред първите 12 в страната, а основната му цел е издирване, обработка, съхранение, ползване и популяризиране на богатото документално-историческо наследство в региона.
20.04.	125 г. от рождението на Веселин Стоянов (20.04.1902 – 29.06.1969), български композитор, пианист, музикален педагог и общественик. Автор на знакови за българската класика произведения, сред които оперите „Женско царство”, „Саламбо” и „Хитър Петър”, гротескната сюита „Бай Ганьо”, кантатата „Да бъде ден” и др. Като дългогодишен професор и ректор на Държавната музикална академия, той възпитава поколения български музиканти и допринася значително за изграждането на съвременния музикален живот в България.
22.04.	95 г. от рождението на Никола Анастасов (22.04.1932 – 08.08.2016), български театрален и киноактьор, останал в паметта на публиката като един от големите майстори на комедията. В дългогодишната си кариера има над сто роли в театъра, киното, телевизията и телевизионния театър. Отдава 55 години от творческия си път на сцената на Държавния сатиричен театър, където създава незабравими и емблематични образи в спектакли като „Римска баня”, „Сако от велур” и много други; 225 г. от рождението на Юрий Венелин (псевд. на Георги Хуца) (22.04.1802 – 26.03.1839), украински славист, българист, фолклорист, етнограф и филолог. Един от най-задълбочените му трудове е „Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам”, с който се поставя началото на съвременната българска фолклористика и етнография.
24.04.	140 г. от рождението на Христина Морфова (24.04.1887 – 01.06.1936), именита оперна певица (сопрано) и вокален педагог, родена в Стара Загора и сестра на композитора Александър Морфов. Наричана „Българският славей”, тя е първата българска оперна певица, чиито изпълнения са професионално записани на грамофонна плоча. Повече за нея в: Лечева, Румяна Георгиева. Истинската история на Христина Морфова : [Биография]. – София : Ciela, 2013; 150 г. от обявяването на Руско-турската освободителна война (24.04.1877). В Кишинев руският император Александър II обявява война на Османската империя, която ще се превърне в освободителна за българския народ. Конфликтът между Русия и Османската империя е провокиран от жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г.
25.04.	65 г. от рождението на Петя Дубарова (25.04.1962 – 04.12.1979), българска поетеса. Сама слага край на живота си и остава завинаги на 17 години. Въпреки краткия си живот оставя след себе си около 200 стихотворения, 50 – 60 произведения в проза, десетки художествени преводи на песни на емблематични за 60-те и 70-те години на XX в. рок групи. По нейни стихотворения са създадени множество песни. Родната ѝ къща в Бургас функционира като музей (1995). На нейно име е създаден национален литературен конкурс за творби на юноши и девойки (1984).
26.04.	70 г. от създаването на Зоопарк Стара Загора (26.04.1957). Разположен е на територията на парк „Митрополит Методий Кусев” – Аязмото. Той е първият извънстоличен зоопарк. Днес е дом на над 400 животни от над 80 вида бозайници, птици, земноводни и е сред най-посещаваните и атрактивни обекти в града.
27.04.	145 г. от рождението на Боян Пенев (27.04.1882 – 25.06.1927), български литературен историк и критик. Автор на фундаменталния четиритомен труд „История на новата българска литература”. Научното му дело е едно от най-високите постижения в българската литературна историография след Освобождението.
28.04.	55 г. от откриването на градския закрит плувен басейн в Стара Загора (28.04.1972). Съоръжението с олимпийски размери е проектирано от арх. Петко Близнаков и инж. Георги Георгиев. За времето си е вторият по големина плувен комплекс в страната, а през 2017 г. е изцяло ремонтиран и реконструиран.

МАЙ

02.05.	1120 г. от смъртта на княз Борис I Михаил (ок. 830/832 – 02.05.907), хан и княз на България. Неговото историческо дело се свързва с официалното покръстване на българския народ през 864 г. и въвеждането на християнството като държавна религия, както и с приемането и разпространението на славянската писменост в България. След смъртта си е канонизиран за светец от Българската църква.
05.05.	60 г. от рождението на Мая Дългъчева (05.05.1967), българска детска писателка, родена в Стара Загора. Автор на многобройни приказки, стихотворения, гатанки и текстове за песни, а нейни произведения са включени в български и чуждестранни антологии, както и в учебни помагала за предучилищна и начална училищна възраст. Творчеството ѝ, преведено на множество европейски езици, е отличено с престижни отличия, сред които националната награда „Христо Г. Данов” (2022) и две номинации за световната награда „Астрид Линдгрен” (2019, 2020).
06.05.	145 г. от рождението на Маестро Георги Атанасов (06.05.1882 – 17.11.1931), композитор, диригент и капелмайстор. Той е представител на така нареченото „първо поколение” български композитори, основоположник на оперния жанр в българската музика. Автор на шест опери, на първата българска оперета за възрастни, детски оперети, песни, маршове, детски песнички, пиеси за пиано и др. Една от най-популярните му опери е „Гергана” (1917); 150 г. от тържественото връчване на Самарското знаме на Трета дружина на българското опълчение (06.05.1877). Изработено от жителите на руския град Самара и предназначено за българските борци за свобода. На официална церемония край град Плоещ (Румъния) знамето е предадено на дружината с командир подполковник Павел Калитин. Бойното си кръщение светинята получава в боевете при Стара Загора (31.07.1877). Днес то се съхранява в Националния военноисторически музей в София.
11.05.	80 г. от рождението на Маргарит Минков (11.05.1947 – 29.10.1997), български детски писател, поет, драматург и сценарист. Автор е на 18 пиеси, поставяни на сцени в цялата страна, както и на множество детски приказки, стихове, телевизионни новели и мюзикъли. С многостранното си творчество той остава сред ключовите творци, модернизирали българската драматургия и детска литература през втората половина на XX век.
14.05.	135 г. откакто Стоян Михайловски написва стихотворението „Кирил и Методий” („Върви, народе възродени”), превърнало се във всеучилищен химн (14.05.1892).
17.05.	20 г. от откриването на новата сграда на Регионална библиотека „Захарий Княжески” в Стара Загора. Тържественото откриване е извършено на 17 май 2007 г. от президента Георги Първанов и кмета д-р Евгений Желев, като на церемонията присъстват известни творци, историци, политици, представители на бизнес средите и много граждани. Пребазирането на институцията е част от инициативата за оформяне на съвременен културен център в града. Обновената библиотека приема първите си читатели на 9 юли същата година.
23.05.	115 г. от рождението на Яна Язова (псевд. на Люба Тодорова Ганчева-Йорданова) (23.05.1912 – юли 1974), българска писателка, авторка на стихосбирки, романи, пиеси, афоризми, детски творби, преводи. Най-значимото ѝ дело е трилогията „Балкани”, която включва романите „Левски” (1987), „Бенковски” (1988) и „Шипка” (1989), издадени посмъртно.
25.05.	100 г. от рождението на Робърт Лъдлъм (25.05.1927 – 12.03.2001), американски писател. Известен с увлекателните си динамични трилъри, които са преведени на десетки езици и издадени в стотици милиони тиражи по целия свят. Сред знаковите му творби е емблематичната трилогия за Джейсън Борн, вдъхновила поредица от успешни холивудски филмови адаптации.
26.05.	95 г. от рождението на Григор Вачков (26.05.1932 – 18.03.1980), български театрален и киноактьор. Придобива огромна популярност с емблематичната си роля на капитан Димитър Бомбов (Митко Бомбата) в телевизионния сериал „На всеки километър”, както и с превъплъщенията си във филми като „Последно лято” и „Мъжки времена”. Творческият му път прекъсва преждевременно по време на снимките на филма „Мера според мера”, но той остава в историята като един от най-обичаните и самобитни български артисти.
28.05.	115 г. от смъртта на Пенчо Славейков (27.04.1866 – 28.05.1912), български поет, преводач и литературен критик. Неговото творчество, сред което изпъкват философските поеми в „Епически песни”, лириката в „Сън за щастие” и епосът „Кървава песен”, поставя началото на европейския модернизъм в българската литература. Предложен за Нобелова награда за литература за 1912 г. от Алфред Йенсен.

ЮНИ

07.06.	75 г. от рождението на Орхан Памук (07.06.1952), световноизвестен турски писател, есеист и публицист. Придобива международно признание с бестселъри като „Истанбул”, „Бялата крепост”, „Името ми е Червен”, „Сняг” и др., които съчетават класическия европейски роман с източните повествователни традиции. Той е първият турски автор, носител на Нобелова награда за литература (2006); 120 г. от рождението на Младен Исаев (07.06.1907 – 14.05.1991), български поет и преводач. Пише за възрастни и за деца. Творчеството му е тясно свързано със социалната и патриотичната лирика. Превежда класическа руска и съветска поезия. Удостоен със званието „Народен деятел на културата” (1963).
09.06.	355 г. от рождението на Петър I Велики (09.06.1672 – 08.02.1725), руски цар и император. Управлението му е белязано от радикални административни, военни и културни реформи, които модернизират Русия по западноевропейски модел и я превръщат във водеща европейска велика сила. Сред най-трайните му постижения са извоюването на излаз на Балтийско море в Северната война (1700 – 1721) и основаването на новата руска столица Санкт Петербург.
10.06.	120 г. от учредяването на Археологическо дружество „Августа Траяна” в Стара Загора (10.06.1907 г., нов стил). Основната му цел е опазването на културното наследство в града и региона, както и създаването на местен музей. Инициатор за основаването на дружеството и ръководител на музея от 1907 г. до края на живота си е Атанас Кожухаров (1861 – 05.08.1931). Днес официален наследник на Археологическо дружество „Августа Траяна” е Регионалният исторически музей – Стара Загора.
12.06.	145 г. от рождението на Стамо Пулев (12.06.1882 – 20.03.1932), български агроном, радетел за модерно земеделие, политик, народен представител. Роден в с. Кравиново, Старозагорско. Завършва основно образование в Стара Загора и Католическия колеж в Пловдив. Висшето си агрономическо образование получава в Гриньон, Франция. Участник в Балканските и Първата световна война. Създател на първата земеделска кооперация в Старозагорски окръг (1899). Член на Окръжния съвет в Стара Загора. Въвежда за пръв път в България нови сортове пшеница.
15.06.	155 г. от рождението на Антон Страшимиров (15.06.1872 – 07.12.1937), български писател, драматург и обществен деец. В своите разкази, повести и романи той пресъздава бита на българското село, социалните конфликти и моралните ценности на епохата. Сред знаковите му творби са повестта „Змей”, драмата „Вампир”, комедията „Свекърва”. Всепризнат връх в неговото творчество, както и в цялата българска романистика, е „Хоро”.
17.06.	95 г. от рождението на Крум Георгиев (17.06.1932), български фолклорист, музикант, академик. Автор на десетки песни и обработки, както и на стихосбирки за деца. Носител на званието „Почетен гражданин на Стара Загора” (2002 г.), кавалер на голямата международна награда „Оскар” за фолклор, на огърлие „Златен век” на Министерство на културата. Член е на Международната академия за традиционно изкуство. Председател на Народно читалище „Николай Лилиев” в Стара Загора; 95 г. от рождението на Андрей Германов (17.06.1932 – 15.05.1981), български поет и преводач. Запазена марка на авторското му творчество са кратките четиристишия от 70-те години на XX век, сътворени в духа на персийско-арабските рубаи на Омар Хайям. Той оставя ярка следа и в детската литература със свои стихотворения, поеми и приказки в стихове. Един от най-активните и талантливи преводачи на руската и съветската поезия.
18.06.	85 г. от рождението на сър Пол Маккартни (18.06.1942), английски певец, композитор и ключова фигура в легендарната рок група „Бийтълс”. Той е сред най-продаваните музиканти на всички времена и истинска жива легенда на световната поп и рок музика.
20.06.	95 г. от рождението на Роберт Рождественски (20.06.1932 – 19.08.1994), руски поет, преводач и един от водещите представители на така наречената епоха на „шестдесетниците” в руската литература. Автор на десетки поетични книги, той оставя ярка следа в киното и музиката със стотици незабравими текстове за песни, сред които е и култовата „Мигове” („Мгновения”) от легендарния сериен филм „Седемнадесет мига от пролетта”.
22.06.	165 г. от рождението на проф. д-р Иван Шишманов (22.06.1862 – 22.06.1928), български литературен историк, фолклорист, общественик и държавник, действителен член на БАН (1902). Основател и редактор на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” (1889 – 1902). Един от инициаторите за създаването на Висшето училище в София (днес СУ „Св. Климент Охридски”), Държавното музикално училище, Народния театър, Държавното рисувателно училище, Етнографския музей и др. Делото му е епоха в научното и културното развитие на България.
27.06.	115 г. от смъртта на ген. Николай Григориевич Столетов (01.11.1834 – 27.06.1912), руски военен деец, командвал Българското опълчение и отбраната на Стара Загора и Шипка по време на Руско-турската освободителна война 1877 – 1878.
28.06.	315 г. от рождението на Жан-Жак Русо (28.06.1712 – 02.07.1778), френски философ, педагог, писател и композитор от швейцарски произход. Неговите идеи вдъхновяват Френската революция, а една от най-важните му политико-философски творби е „За обществения договор”.
29.06.	85 г. от рождението на Леа Коен (29.06.1942), български писател, музиколог, дипломат и политик. Автор е на романи, документални книги, статии в областта на културата, политиката и изкуството. Прави преводи от френски език, свързани с наследството на Клод Дебюси, Морис Метерлинк, Жан Кокто.
30.06.	25 г. от смъртта на Николай Хайтов (15.09.1919 – 30.06.2002), български белетрист, драматург и публицист, академик (1997). Автор е на разнообразни по жанр и тематика творби, сред които най-известен е емблематичният сборник „Диви разкази”, а по негови произведения и сценарии са създадени класически български филми и сериали като „Козият рог”, „Капитан Петко войвода”, „Мъжки времена”; 65 г. от смъртта на Димитър Борисов Митов, известен и като Д. Б. Митов (08.03.1898 – 30.06.1962), български литературен и театрален критик. Роденият в Казанлък интелектуалец посвещава творчеството си на изследването на западноевропейската и българската литература в периода между двете световни войни, като разработва и въпроси на следвоенната литература и театър. Освен с критическата си и научноизследователска дейност, той допринася за културния живот и като авторитетен преводач на художествена литература от френски език.

ЮЛИ

04.07.	220 г. от рождението на Джузепе Гарибалди (04.07.1807 – 02.06.1882), италиански генерал, политик и национален герой. Той изиграва ключова роля в Италианската революция и обединението на страната, а делото му служи за вдъхновение на български възрожденски дейци като капитан Петко войвода и Георги Сава Раковски.
05.07.	130 г. от смъртта на даскал Атанас Иванов (12.02.1810 – 05.07.1897), български учител, роден в Стара Загора. Открива първото в града новобългарско взаимно училище (1841) и допринася за превръщането на Стара Загора в едно от средищата на българското образование през Възраждането; 160 г. от рождението на Тодор Чипев (05.07.1867 – 10.12.1944), български печатар, книжар и издател. Основател на едноименното книгоиздателство (1891), той издава български и чужди автори, детска, учебна и помощна литература, както и първото българско библиографско списание „Българска книга” под редакцията на Тодор Боров.
09.07.	80 г. от рождението на Димо Генов (09.07.1947), български художник, роден в Стара Загора. Той е основател и първи директор на Художествена галерия – Раднево, уредник на отдел живопис на Художествена галерия, Стара Загора. Участва в десетки изложби в страната и в чужбина и представя множество самостоятелни изложби. Член е на Съюза на българските художници (СБХ).
14.07.	105 г. от рождението на Вълкана Стоянова (14.07.1922 – 11.01.2009), българска народна певица, изпълнителка на тракийски народни песни. Цялото ѝ творчество е тясно свързано с Държавния ансамбъл за народни песни и танци (днес Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”), на който е дългогодишна солистка, а богатият ѝ репертоар обхваща над 500 автентични песни.
16.07.	40 г. от определянето на датата 5 октомври за Ден на Стара Загора. На 16 юли 1987 г. на заседание на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет – Стара Загора е разгледано и прието предложението на специализираната комисия за Ден на Стара Загора да бъде определен 5 октомври – денят, в който символично е положен основният камък за възстановяването на града през 1879 г. На 5 октомври 1987 г. Общинският народен съвет приема и статут на Деня на Стара Загора; 155 г. от рождението на Руал Амундсен (16.07.1872 – предпол. 18.06.1928), норвежки полярен изследовател. Той е първият човек, достигнал Южния полюс (14.12.1911).
17.07.	85 г. от рождението на Михаил Неделчев (17.07.1942), български публицист, литературен историк, почетен професор на Нов български университет. Изследванията му в областта на българската литературна история, културния персонализъм и текстологията намират израз в книги като „Социални стилове, критически сюжети”, „Размишления по българските работи” (отличена с наградата „Христо Г. Данов” 2003), „Яворов. Сюжетите на последните години” и др.
18.07.	150 г. от рождението на Елин Пелин (псевд. на Димитър Иванов Стоянов) (18.07.1877 – 03.12.1949), български писател. Признат като майстор на късия разказ и „певец на българското село”. Негови творби като „Андрешко”, „По жътва”, „На браздата”, „Косачи” и повестта „Гераците” се нареждат сред шедьоврите на родната проза. А романът му „Ян Бибиян” поставя началото на детската фантастика в българската литература; 190 г. от рождението на Васил Левски – Апостола на свободата (истинско име Васил Иванов Кунчев) (18.07.1837 – 18.02.1873), велик български революционер и национален герой. Идеолог на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и съосновател на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Посвещава живота си на борбата за национална независимост и завещава на поколенията идеала за „Свята и чиста република”.
22.07.	70 г. от рождението на д-р Евгений Желев (22.07.1957 – 20.10.2017), български политик и лекар, роден в Стара Загора. Кмет на Стара Загора (1999 – 2007), министър на здравеопазването (2008 – 2009), народен представител в 41-вото Народно събрание. Като градоначалник се отдава безрезервно на каузата за изграждане на модерния облик на Стара Загора и нейното отваряне към Европа и света.
23.07.	85 г. от разстрела на Никола Йонков Вапцаров (24.11.1909 – 23.07.1942), български поет. Възпитаник на Морското машинно училище във Варна (1932), по-късно наречено на негово име. Създава новаторска поезия, изпълнена с хуманизъм. Единствената му издадена приживе стихосбирка е „Моторни песни” (1940). Стиховете му са преведени на над 40 езика, а през 1953 г. е удостоен посмъртно с Почетната световна награда за мир.
24.07.	100 г. от рождението на проф. Минко Балкански (24.07.1927), световнопризнат физик, визионер и дарител. Роден в старозагорското село Оряховица, той гради забележителна научна кариера във Франция, но не прекъсва връзката с родината си. Основател на Фондация „Миню Балкански” и на учебно-културен център в родното си село. Неговото име носи Професионалната гимназия по компютърни науки и математически анализи в Стара Загора. Носител на званието „Почетен гражданин на Стара Загора” (2000); 225 г. от рождението на Александър Дюма-баща (24.07.1802 – 05.12.1870), френски писател. Прочут със своите исторически и приключенски романи, той е сред най-популярните и екранизирани автори в света с над 200 филмови адаптации. Неговите най-знакови творби – „Тримата мускетари”, „Граф Монте Кристо”, „Двадесет години по-късно” и „Виконт дьо Бражелон” – са се превърнали в златна класика.
26.07.	85 г. от рождението на Людмила Живкова (26.07.1942 – 21.07.1981), български политик и държавник. Въпреки споровете около нейната личност, управлението ѝ оставя ярка следа чрез мащабни инициативи като изграждането на НДК, международната асамблея „Знаме на мира” и популяризирането на българското изкуство и културно наследство по света.
28.07.	110 г. от смъртта на Стефан Сливков (1837 – 28.07.1917), български революционер, общественик, роден в Стара Загора. Един от основателите на Старозагорския революционен комитет и негов председател, сподвижник на Васил Левски. След Освобождението е кмет на Стара Загора (1885 – 1886).
30.07.	50 г. от откриването на мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора” (30.07.1977). Монументът е издигнат в чест на 100-годишнината от епичните боеве за града по време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). 50-метровата бетонна конструкция пресътворява легендарното Самарско знаме – една от най-важните български военни светини, а самият комплекс е включен под № 90 в списъка на Стоте национални туристически обекта.
31.07.	30 г. от приемането на Герба на Република България (31.07.1997). На тази дата 38-ото Народно събрание приема Закона за държавния герб на официално тържествено заседание. Избраният и утвърден проект е дело на художника Кирил Гогов и скулптора Георги Чапкънов; 120 г. от рождението на Димитър Караджов (31.07.1907 – 13.04.2000), български художник, поет и преводач, роден в Стара Загора. Работи предимно в областта на живописта. Автор е на множество пейзажи, композиции и портрети, както и на първия герб на града (1957). Почетен гражданин на Стара Загора (1994); 125 г. от откриването на паметника „Защитниците на Стара Загора”. Мемориалът в парк „Пети октомври” е открит на 31 юли 1902 г. (по нов стил) по повод 25-ата годишнина от боевете за освобождението на града. Инициативата за издигането му е на Старозагорската община и е реализирана с доброволните дарения на гражданите; 150 г. от епичните боеве при Стара Загора през Руско-турската освободителна война (31.07.1877). Особено драматична е битката за спасяването на Самарското знаме, в която героично загива подполковник Павел Калитин. Благодарение на саможертвата на българските опълченци и руските воини светинята е спасена. В огъня на тези кръвопролитни сражения Българското опълчение и Самарското знаме получават своето истинско бойно кръщение.

АВГУСТ

02.08.	85 г. от рождението на Исабел Алиенде (02.08.1942), световноизвестна чилийска писателка. Тя е сред най-изявените автори в съвременната латиноамериканска литература, чието творчество е дълбоко повлияно от магическия реализъм. Повечето от романите ѝ са международни бестселъри, сред които „Къщата на духовете”, „За любовта и сянката”, „Ева Луна”, „Паула”, „Зоро. Легендата започва”, „Виолета” и др.
04.08.	235 г. от рождението на Пърси Биш Шели (04.08.1792 – 08.07.1822), английски поет. Той е виден представител на романтизма и един от най-добрите лирически поети в света. Сред най-известните му творби са „Кралица Маб”, „Ода за западния вятър”, „Освободеният Прометей” и др. Негова съпруга е писателката Мери Шели, създала легендарния роман „Франкенщайн”.
05.08.	75 г. от рождението на Георги Мамалев (05.08.1952), български актьор. С десетки роли в театъра, киното и телевизията, той остава незабравим с превъплъщенията си във филми като „Записки по българските въстания”, „Оркестър без име”, „13-ата годеница на принца”, както и с участието си в телевизионното предаване „Клуб НЛО”.
10.08.	115 г. от рождението на Жоржи Амаду (10.08.1912 – 06.08.2001), бразилски писател. Той е най-четеният бразилски автор в света със своите 32 романа, преведени на 48 езика, сред които „Какао и кръв”, „Габриела, карамфил и канела”, „Дона Флор и нейните двама съпрузи” и др. Богатото му творчество е послужило за основа на редица филми, пиеси и телевизионни програми.
14.08.	160 г. от рождението на Джон Голсуърти (14.08.1867 – 31.01.1933), английски писател и драматург. Автор на класическата романова поредица „Сага за Форсайтови”, той остава в историята като един от най-големите майстори на социалния роман. Удостоен с Нобелова награда за литература през 1932 година.
18.08.	95 г. от рождението на Морис Аладжем (18.08.1932 – 21.11.2004), български композитор и аранжор. Той е сред авторите, които формират облика на родната естрада през миналия век и създават едни от най-големите ѝ хитове. Песните му се изпълняват от певци като Лили Иванова, Тодор Колев, Панайот Панайотов, дует „Ритон”, Георги Христов и др.
20.08.	105 г. от рождението на Владимир Голев (20.08.1922 – 15.07.2011), български поет, белетрист и драматург. Автор на десетки книги със стихотворения, белетристика, мемоари, пиеси, публицистика и произведения за деца. Дългогодишен редактор на литературното списание „Септември”; 180 г. от рождението на Болеслав Прус (псевд. на Александер Гловацки) (20.08.1847 – 19.05.1912), полски писател и журналист. Мащабните му романи за живота на полското общество „Кукла”, „Еманципантки”, както и историческият „Фараон” го нареждат сред големите майстори в световната литература. Творбите му са преведени на много езици.
21.08.	125 г. от рождението на Ангел Каралийчев (21.08.1902 – 14.12.1972), български писател. Той е един от най-талантливите творци в българската литература за деца, всепризнат майстор на приказката. Носител на Почетна грамота на името на Ханс Кристиан Андерсен (1974, посмъртно). Каралийчев е вторият най-издаван български автор след Иван Вазов, а творбите му са преведени на повече от 60 езика; 150 г. от боевете за Шипченския проход по време на Руско-турската освободителна война (21 – 26.08.1877). Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. Боевете, които се водят от 21 до 26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия, влизат в българската история под името Шипченска епопея.
22.08.	165 г. от рождението на Клод Дебюси (22.08.1862 – 25.03.1918), френски композитор, един от основоположниците на импресионизма в музиката. Той е композитор новатор, разкрил нови изразни средства: в областта на хармонията, в ритмиката, в инструментацията, в мелодическото начало. Твори в различни жанрове: опера, симфонична сюита, прелюдии, ноктюрни, рапсодии, камерна музика, клавирни пиеси, песни и др.
24.08.	80 г. от рождението на Паулу Коелю (24.08.1947), бразилски писател. Световна популярност добива с романа „Алхимикът”, превърнал се в една от най-продаваните и превеждани книги в историята.
26.08.	95 г. от рождението на Иван Динков (26.08.1932 – 23.01.2005), български поет и белетрист. Сред знаковите му творби са стихосбирките „Лична карта”, „Епопея на незабравимите”, „Повторения”, повестта „Хляб от трохи”, както и романът „Моминството на войниците”. В негова памет през 2006 г. е учредена Националната литературна награда „Иван Динков”.
29.08.	395 г. от рождението на Джон Лок (29.08.1632 – 28.10.1704), английски философ. Смятан е за един от най-влиятелните мислители на Просвещението и наричан баща на класическия либерализъм.
30.08.	100 г. от рождението на Найден Вълчев (30.08.1927 – 03.12.2025), български поет и преводач. Част от поетичното му творчество е посветено на децата, като пише под псевдонима Чик Чирик. Автор е на текстове на емблематични български песни, сред които вечната „Една българска роза”. Той е сред създателите на Съюза на преводачите в България и негов председател в периода 1989 – 1991 г.

СЕПТЕМВРИ

септ.	70 г. от основаването на Куклен театър в Стара Загора. През септември 1957 г. профорганизацията към Градския народен съвет приема решение за създаване на самодеен куклен театър. По-късно театърът се преобразува в професионален, а от 1 януари 1962 г. се обособява като Държавен куклен театър. С годините се утвърждава като водещ културен институт в страната, носител на най-високи национални и европейски отличия и награди за куклено-театрално майсторство; 205 г. от рождението на Добри Чинтулов (септ. 1822 – 27.03.1886), български възрожденски поет и културно-просветен деец. Неговите стихотворения „Къде си, вярна ти любов народна?”, „Стани, стани, юнак балкански” и „Вятър ечи, Балкан стене” бързо се превръщат в песни и народни бойни маршове, които поставят началото на българската революционна поезия; 215 г. от рождението на Иларион Макариополски (светско име Стоян Стоянов Михайловски) (септ. 1812 – 04.06.1875), български православен духовник, макариополски епископ на Цариградската патриаршия, водач на църковно-националната борба, митрополит.
02.09.	85 г. от рождението на Злати Златев (02.09.1942 – 15.12.2021), български художник. Доцент по изобразителни изкуства, преподавал в Пловдивския университет, Бургаския университет и най-вече в Тракийския университет в Стара Загора. В дългогодишната си творческа дейност се изявява като график, майстор на рисунката, живописец. Няколкократен носител на наградата „Стара Загора”, Почетен гражданин на Стара Загора (2022, посмъртно).
05.09.	210 г. от рождението на Алексей Константинович Толстой (05.09.1817 – 10.10.1875), руски писател, поет и драматург. Автор на балади, сатирични стихотворения, исторически поеми, на прочувствена лирика и психологически новели в стихове. Сред известните му творби е драматичната трилогия: „Смъртта на Иван Грозни” (1866), „Цар Фьодор Йоанович” (1868) и „Цар Борис” (1870).
10.09.	90 г. от рождението на проф. Ани Гергова (10.09.1937 – 25.01.2022), изтъкнат български културолог, библиограф и педагог. Тя е утвърден изследовател и преподавател в областта на историята на книгата, както и на българската книжовност и култура. Автор е на множество книги, учебници, учебни помагала и статии. Сред най-известните ѝ трудове са „Книгознанието в България” (1987), „История на книгата. Книгата в историята” (в съавторство с проф. Красимира Даскалова, 2001), „Книжовно-документално наследство” (2006), „Книжовността на Българското възраждане” (2017). Нейни публикации са преведени и отпечатани на френски, италиански, руски, английски и други езици. В нейна памет през 2024 г. е учредена Годишна награда в областта на историята на книгата.
11.09.	165 г. от рождението на О’Хенри (псевд. на Уилям Сидни Портър) (11.09.1862 – 05.06.1910), американски писател. Той е признат като майстор на късия разказ с неочакван край. Сред най-известните му творби са „Даровете на влъхвите”, „Квадратурата на кръга”, „Вождът на червенокожите” и др.
15.09.	100 г. от рождението на Стефан Продев (15.09.1927 – 04.09.2001), български журналист, публицист и писател. Пише есета, репортажи, очерци, литературнокритически рецензии. Председател на Съюза на българските журналисти (1990 – 1992).
16.09.	125 г. от рождението на Камен Зидаров (псевд. на Тодор Събев Манев) (16.09.1902 – 12.12.1987), български поет, преводач и драматург. Въпреки че твори в различни жанрове, той открива своето истинско призвание в драматургията. Автор е на знакови пиеси, сред които „Царска милост”, историческите драми „Иван Шишман” и „Калоян”; 130 г. от рождението на Георги Томалевски (16.09.1897 – 28.04.1988), български писател и публицист. Той е сред основателите на Есеистичното общество в България, създадено през 1935 г. по инициатива на проф. Константин Гълъбов, и е признат за един от големите майстори на есето у нас. Богатото му и разнообразно творчество включва десетки книги, сред които „Душата на Македония”, „Слънце след буря”, „Мраморната чешма”, „Капитан Петко войвода Киряков” и др.
18.09.	55 г. от рождението на Димитър Рачков (18.09.1972), популярен български актьор и телевизионен водещ. Той е известен най-вече с работата си в предавания като „Господари на ефира”, „Като две капки вода”, „Забраненото шоу на Рачков”, „С Рачков всичко е възможно” и „Пееш или лъжеш”.
21.09.	80 г. от рождението на Стивън Кинг (21.09.1947), американски писател, наричан „Кралят на ужаса”. Със своето творчество, включващо десетки бестселъри и емблематични екранизации, той се утвърждава като един от най-влиятелните и четени автори в съвременната световна литература.
25.09.	130 г. от рождението на Уилям Фокнър (25.09.1897 – 06.07.1962), американски писател, лауреат на Нобелова награда за литература (1949). Неговото богато творчество, сред което изпъкват романи като „Врява и безумство”, „Авесаломе, Авесаломе!” и др., оставя дълбока следа в световния литературен модернизъм.
28.09.	95 г. от рождението на Величка Койчева (28.09.1932), български историк, ст.н.с., родена в Стара Загора. Над три десетилетия от професионалния ѝ живот са свързани с Регионалния исторически музей като завеждащ отдел „История на България XV – XIX в.”. Автор е на книгите „Старозагорското въстание 1875”, „Възрожденска Стара Загора. Черти и образи”, „Старозагорски хроники отпреди и след Освобождението” и др., на редица монографии, на десетки статии и публикации в специализирани и популярни издания. По нейно аргументирано предложение през 1987 г. Общинският народен съвет решава 5 октомври да бъде Ден на Стара Загора. Почетен гражданин на Стара Загора (2003).
29.09.	100 г. от рождението на Димитър Гулев (29.09.1927 – 28.08.2015), български писател. Известен най-вече с книгите си за деца и юноши, сред които „Парола «Фокси»”, „Тайната команда”, „Здравей и сбогом, Дон Кихот” и др.; 480 г. от рождението на Мигел де Сервантес Сааведра (29.09.1547 – 22.04.1616), испански писател. Най-бележитата му творба „Дон Кихот де ла Манча” е сред най-значимите произведения на европейския Ренесанс и основополагащ етап в развитието на реалистичния роман. Сред останалите му известни произведения са сборникът „Поучителни новели”, „Пътуване до Парнас”, пиесите „Договорът от Алжир” и „Обсадата на Нуманция”, приключенският роман „Персил и Сигисмунда”.

ОКТОМВРИ

окт.	180 г. от рождението на Петър Иванов (окт. 1847 – 02.02.1927), възрожденски учител и поет, преводач, публицист, обществен и читалищен деец. Той е първият старозагорски поет. Действителен член на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките) (1884). Повече за него в: Петър Иванов 1847 – 1927 : Юбилеен сборник / Състав. Иван Матев ... [и др.] ; Фотогр. Славчо Славов. – Ст. Загора : Регионална библ. Захарий Княжески, 2022.
05.10.	25 г. от откриването на паметника на „Свети Великомъченик Георги Победоносец” в Стара Загора. Монументът е издигнат в парк „Александър Стамболийски” (Алана) и е открит тържествено на Празника на града – 5 октомври 2002 г. Създаден по инициатива на Съюза на ветераните от войните, паметникът е посветен на старозагорците, загинали в борбите за освобождение и национално обединение на България, и символизира вечната признателност към техния подвиг; 80 г. от рождението на Владимир Зарев (05.10.1947), български писател, дългогодишен главен редактор на списание „Съвременник”, академик на БАН (2021). Той е утвърден майстор на епичния разказ и мащабната проза, автор на романовата трилогия „Битието”, „Изходът” и „Законът”, която проследява съдбата на българския род от началото на миналия век до наши дни; 115 г. от обявяването на Балканската война (1912 – 1913). На 5 октомври 1912 г. в църквата „Свето Въведение Богородично” в Стара Загора с манифест цар Фердинанд I обявява война на Османската империя, с което започва въоръжен сблъсък, целящ освобождението на българските земи, останали извън пределите на държавата след Берлинския договор от 1878 г.
07.10.	95 г. от рождението на Румен Скорчев (07.10.1932 – 06.09.2015), български художник. Той е дългогодишен професор в Националната художествена академия и академик на Българската академия на науките (2009). Творчеството му обхваща забележителни постижения в областта на илюстрацията, графиката, рисунката и живописта с изключителен принос за популяризирането на българското изкуство по света. Носител е на над 40 престижни национални и международни награди.
08.10.	135 г. от рождението на Марина Цветаева (08.10.1892 – 31.08.1941), руска поетеса. Тя е една от най-значимите и драматични фигури в руската поезия. Творчеството ѝ остава в златния фонд на Сребърния век на руската литература, а стиховете ѝ са преведени на десетки езици по света.
10.10.	135 г. от рождението на Иво Андрич (10.10.1892 – 13.03.1975), югославски писател, роден в Босна и Херцеговина. Романите, които му носят световна слава, са „Мостът на Дрина”, „Травнишка хроника” и „Госпожицата”. През 1961 г. му е присъдена Нобелова награда, като по този начин той става първият писател от Балканите, носител на престижното отличие.
11.10.	130 г. от рождението на Иван Мирчев (11.10.1897 – 14.04.1982), български поет, роден в Стара Загора. Редактор (1916 – 1918) на старозагорското литературно списание „Хризантеми”. Сътрудничи със стихове на списанията „Везни”, „Начало”, „Златорог”, „Светлоструй”, „Литературен подем”. Приживе издава 23 книги. Почетен гражданин на Стара Загора (1967).
13.10.	120 г. от рождението на Иван Хаджийски (13.10.1907 – 03.10.1944), български публицист и социален психолог, основоположник на българската социология. Неговият фундаментален труд „Бит и душевност на нашия народ” остава най-значимото изследване в родната наука, разкриващо икономическите, културните и психологическите пластове на българското общество.
15.10.	90 г. от смъртта на Йордан Йовков (09.11.1880 – 15.10.1937), български писател, един от класиците на българската литература. Той е известен като майстор на късия разказ, а неговата любов към хората, вярата в доброто и красотата се превръщат в основа на творчеството му. Произведенията му са преведени на над 37 езика.
16.10.	90 г. от рождението на Константин Илиев (16.10.1937), български писател, драматург и преводач. Неговото драматургично творчество се числи към най-значимите постижения на националната ни литература. Монодрамата „Великденско вино” е определяна от критиката като най-добрата българска пиеса на XX век. Пиесите му са поставяни на сцените на почти всички професионални театри в България, както и в редица европейски държави; 100 г. от рождението на Гюнтер Грас (16.10.1927 – 13.04.2015), немски писател. Световна слава му носи романът „Тенекиеният барабан”. През 1999 г. е удостоен с Нобеловата награда за литература; 125 г. от рождението на Фани Попова-Мутафова (16.10.1902 – 09.07.1977), българска писателка и преводачка. Тя е първата жена в българската литература, която се посвещава сериозно на историческата проза. Най-известното ѝ дело е тетралогията, включваща романите „Солунският чудотворец”, „Дъщерята на Калояна”, „Йоан Асен II” и „Последният Асеновец (Боянският майстор)”. Автор е и на творби за деца и юноши, както и на преводи на белетристика от италиански език.
19.10.	165 г. от рождението на Огюст Люмиер (19.10.1862 – 10.04.1954), френски химик и изобретател. Заедно със своя брат Луи Жан Люмиер (05.10.1864 – 06.06.1948) създава кинематографа, с което двамата поставят основите на киното.
24.10.	180 г. от рождението на Атанас Гюдженов (24.10.1847 – 12.12.1936), български художник и иконописец. След Освобождението се установява в Стара Загора, където оставя дълбока диря, изписвайки стотици икони и сводове за десетки храмове в града и региона. Той е първият старозагорски сценограф, създал декорите, костюмите и главната завеса за историческата пиеса „Иванко”, поставена от местното „Ученолюбиво дружество”. Баща е на големия майстор на българската историческа живопис Димитър Гюдженов.
27.10.	245 г. от рождението на Николо Паганини (27.10.1782 – 27.05.1840), италиански цигулар и композитор. Считан за един от най-великите виртуози в музикалната история, той революционизира техниката на свирене на цигулка и създава творчество, което остава вдъхновение за поколения творци. Сред най-известните му произведения са неговите цигулкови концерти, включително прочутата част „Ла Кампанела” от Концерт № 2, както и „24 капричиа за соло цигулка”, които и днес се считат за еталон за техническо съвършенство.
31.10.	510 г. от началото на Реформацията в Европа. На 31 октомври 1517 г. германският монах и теолог Мартин Лутер (10.11.1483 – 18.02.1546) поставя началото на това религиозно и обществено движение, като заковава своите исторически „95 тезиса” на вратата на Замковата църква във Витенберг. Неговите идеи настояват за богослужение и превод на Библията на народния език, за по-скромни църковни ритуали, както и за прекъсване на зависимостта от папския Рим чрез поставянето на светските владетели начело на националните църкви.

НОЕМВРИ

01.11.	105 г. от обявяването на Деня на народните будители – общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници и революционери (постановл. на МС от 31 окт. 1922); 105 г. от смъртта на Методий Кусев (светско име Тодор Йовчев Кусев) (септ. 1838 – 01.11.1922), виден висш духовник, възрожденски просветен деец и общественик. Той е първият български каноничен митрополит на Старозагорската епархия, избран на този пост през 1896 г. Сред най-значимите му дела е създаването на парк „Свети княз Борис-Михаил” (днес парк „Митрополит Методий Кусев”, наричан Аязмото), превърнал се в един от символите на Стара Загора.
02.11.	130 г. от рождението на Асен Разцветников (псевдоним на Асен Петков Коларов) (02.11.1897 – 30.07.1951), български поет, писател и преводач. Най-известен е с творчеството си за деца – „Юнак Гого”, „От нищо нещо. Весели приказки и гатанки”, „Комар и Мецана”, „Щурчово конче”, „Сговорна дружина” и др., с което се утвърждава като един от най-талантливите и обичани автори на детска литература в България.
03.11.	135 г. от излизането на първи брой на „Старо-загорски общински вестник” (03.11.1892). Официално издание на Старозагорското градско общинско управление. Излиза три пъти в месеца. През годините 1892 – 1928 има отделни прекъсвания и промени в заглавието и периодичността.
06.11.	90 г. от рождението на Стойчо Стойчев (06.11.1937 – 02.05.1996), български поет. Роден в с. Осларка, община Чирпан, Старозагорска област. Автор е на над 10 поетични книги и е написал едни от най-хубавите стихове за Стара Загора. Член на Съюза на българските писатели. Двукратен носител на наградата „Стара Загора” – за стихосбирките „Музика след полунощ” (1980) и „До утре има много нощи” (1984). Почетен гражданин на Стара Загора (2000, посмъртно).
07.11.	160 г. от рождението на Мария Кюри (07.11.1867 – 04.07.1934), полско-френска физичка и химичка, пионер в областта на радиологията. Въвежда термина „радиоактивност” и открива химичните елементи полоний (наречен на родината ѝ Полша) и радий. Печели Нобелова награда за физика през 1903 г. (заедно с Пиер Кюри и Анри Бекерел) и Нобелова награда за химия през 1911 г. Тя е първата жена с две Нобелови награди и единственият човек с такива в две различни научни области.
10.11.	100 г. от рождението на Лиана Даскалова (10.11.1927 – 22.06.2013), българска писателка. Автор е на стихосбирки за възрастни и многобройни сборници със стихове, поеми и приказки за деца, сред които „Майчина целувка”, „Мечов буквар”, „Ключ от бащината къща”, „Врабчова дружина”, „Будилниче-приспивниче” и др. Съпруга на писателя Стоян Ц. Даскалов.
11.11.	105 г. от рождението на Кърт Вонегът (11.11.1922 – 11.04.2007), американски писател. В творчеството си съчетава елементи на научна фантастика, черен хумор и дълбок хуманизъм и разобличава абсурдите на модерното общество и ужасите на войната. Романи като „Механично пиано”, „Сирените от Титан”, „Кланица пет”, „Закуска за шампиони” и др. го утвърждават като ярка фигура в постмодерната американска и световна литература.
13.11.	90 г. от смъртта на Димитър Подвързачов (06.10.1881 – 13.11.1937), български поет, преводач и журналист, роден в Стара Загора. Майстор на фейлетона, баснята, афоризма и художествения превод. Продължител на естетическите идеали на Пенчо Славейков, той е духовен двигател на поетите символисти, които организира, покровителства и насърчава, а те го наричат „бащата”. Повече за живота и творчеството му в: Димитър Подвързачов 1881 – 1937 : Юбилеен сборник / Състав. Иван Матев ... [и др.] ; Фотогр. Славчо Славов. – Ст. Загора : Регионална библ. Захарий Княжески, 2021.
14.11.	120 г. от рождението на Астрид Линдгрен (14.11.1907 – 28.01.2002), световноизвестна шведска писателка за деца, превърнала се в една от най-обичаните и четени авторки за всички времена. Нейните оригинални и незабравими герои, сред които Пипи Дългото чорапче, Емил от Льонеберя и Карлсон, днес са сред най-популярните образи в световната литература; 130 г. от основаването на музикално дружество „Кавал” в Стара Загора (14 ноември 1897 г. по нов стил). Главни инициатори за учредяването му са учителите Димитър Хаджигеоргиев, Георги Байданов, Атанас Илиев и Петко Икономов. Тяхната цел е да обединят любителите на музиката в града, както и да основат музикално училище, граждански хор и оперна трупа. С това се поставя началото на организирания музикален живот в Стара Загора.
17.11.	200 г. от рождението на Петко Рачов Славейков (17.11.1827 – 01.07.1895), български поет, преводач, фолклорист, публицист и общественик. Един от създателите на новобългарския книжовен език, издател на първото българско детско списание „Пчелица” (1871) и основоположник на родната литература за деца. Има безценен принос в борбата за независима българска църква, а след Освобождението е активен участник в Учредителното събрание и изработването на Търновската конституция. Той е първи кмет на Стара Загора (юли 1877).
18.11.	105 г. от смъртта на Марсел Пруст (10.07.1871 – 18.11.1922), френски писател. Автор на романи, разкази, есета и критически статии. Името му неизменно се свързва с повествователния стил, наречен „поток на съзнанието” и със седемтомния роман „По следите на изгубеното време”.
25.11.	95 г. от рождението на Георги Струмски (псевдоним на Георги Асенов Йорданов) (25.11.1932 – 08.07.2013), български автор на стихове за деца и възрастни, художествена публицистика, поеми, разкази и повести. Сред най-четените му творби са книгите за Владимир Димитров – Майстора „Художникът и слънцето”, за Ангел Каралийчев „Имаше един вълшебник”, повестите „Наско Защото”, „Хиляда и един Ивановци” и др. По негови стихове са създадени много музикални произведения от Парашкев Хаджиев, Константин Илиев, Петър Ступел, Александър Йосифов.
28.11.	120 г. от рождението на Алберто Моравия (28.11.1907 – 26.09.1990), италиански писател. Считан е за „баща на италианския неореализъм”. Световна слава му носят романи като „Римлянката”, „Чочарка” и „Конформистът”, които впоследствие се превръщат в основа за култови филмови адаптации; 120 г. от смъртта на Иван Гарванов (23.12.1869 – 28.11.1907), български революционер и учител, роден в Стара Загора. Председател на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Под негово ръководство през януари 1903 в Солун заседава конгресът, който взема решение за избухване на Илинденско-Преображенското въстание.
29.11.	225 г. от рождението на Вилхелм Хауф (29.11.1802 – 18.11.1827), немски писател и поет. Въпреки краткия си живот, той оставя трайна следа в световната детска литература със своите вълшебни приказки като „Малкият Мук”, „Халифът Щърк”, „Джуджето Дългоноско” и много други.
30.11.	360 г. от рождението на Джонатан Суифт (30.11.1667 – 19.10.1745), ирландски писател и публицист. Той е един от най-големите англоезични сатирици, а най-известното му произведение е романът „Пътешествията на Гъливер”.

ДЕКЕМВРИ

03.12.	170 г. от рождението на Джоузеф Конрад (рождено име Юзеф Теодор Конрад Коженьовски) (03.12.1857 – 03.08.1924), английски писател от полски произход. Автор на романи, повести и разкази. Сред най-известните му творби са повестта „Сърцето на мрака”, романите „Господарят Джим” и „Ностромо”.
05.12.	130 г. от рождението на митрополит Климент (светско име Кино Радев Кинов) (05.12.1897 – 13.02.1967), български духовник, Старозагорски митрополит (1940 – 1967). Той е третият митрополит на Старозагорската епархия след митрополит Методий и митрополит Павел.
07.12.	145 г. от рождението на Георги Райчев (07.12.1882 – 18.02.1947), български писател и драматург. Роден е в старозагорското с. Землен (тогава Топрак Хисар), учи в гимназията в Стара Загора и впоследствие работи като писар в града. По-късно е библиотекар в Министерството на финансите и в Народното събрание. Първата му публикация е баснята „Волове и теле”, отпечатана през 1900 г. в старозагорския земеделски вестник „Справедливост”. Пише разкази, повести, стихове и поеми. Най-известни са повестта „Мъничък свят”, приказно-лиричната пиеса в стихове „Еленово царство” и многобройните му произведения за деца.
09.12.	85 г. от рождението на Стефан Данаилов (09.12.1942 – 27.11.2019), един от най-обичаните и популярни български актьори в киното, театъра и телевизията. От 1979 г. до края на дните си той е част от трупата на Народния театър „Иван Вазов”. Професор в НАТФИЗ (1999) и дългогодишен преподавател по актьорско майсторство, а неговите студенти уважително го наричат Мастъра.
11.12.	85 г. от рождението на проф. д.ф.н. Боян Биолчев (11.12.1942), български филолог, писател, сценарист, литературовед. Той е преподавател по славянски литератури и дългогодишен ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1999 – 2007). Автор е на десетки белетристични и научни трудове, както и на сценарии за игрални и документални филми, оставили ярка следа в съвременната българска култура и наука.
15.12.	75 г. от рождението на Алексей Стоев (15.12.1952), български астроном и физик, спелеолог, доцент, доктор на физическите науки. Ръководител е на Астрономическа обсерватория с планетариум „Юрий Гагарин” в Стара Загора, директор на старозагорския филиал на Института за космически изследвания и технологии на БАН. Носител на награда „Стара Загора” (2020); 195 г. от рождението на Александър Гю(у)став Айфел (15.12.1832 – 27.12.1923), френски инженер, известен е най-много с проектирането на Айфеловата кула и на носещата конструкция на Статуята на свободата в Ню Йорк.
16.12.	110 г. от рождението на сър Артър Кларк (16.12.1917 – 19.03.2008), английски писател, изобретател и футуролог. Признат е за един от най-влиятелните писатели фантасти на XX век. Заедно с Робърт Хайнлайн и Айзък Азимов, той съставлява т. нар. „Голяма тройка” на научната фантастика, оставила дълбока следа в световната литература. Освен с емблематичния си роман „Одисея в космоса”, Кларк е известен и с научните си приноси, сред които е разработване на концепция за геостационарни спътници; 125 г. от рождението на Крум Велков (16.12.1902 – 18.04.1960), български писател. Той е автор на исторически романи и сборници с разкази. Главната тема в неговото творчество е Септемврийското въстание, като за най-голямо постижение се счита романът му „Село Борово”, за който е удостоен с Димитровска награда.
25.12.	75 г. от рождението на Иванка Сотирова (25.12.1952), български филолог, педагог, политик и общественик. Завършва френска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Дългогодишен директор на ГПЧЕ „Ромен Ролан” в Стара Загора. В периода 2011 – 2023 г. заема поста заместник-кмет по хуманитарните дейности в Община Стара Загора, а от март 2023 г. изпълнява длъжността обществен посредник (омбудсман) на общината; 100 г. от рождението на Любен Дилов – баща (25.12.1927 – 10.06.2008), български писател. Той е един от най-изявените автори на научна фантастика в родната ни литература. Творчеството му е международно признато, като сред емблематичните му романи се нареждат „Тежестта на скафандъра”, „Парадоксът на огледалото”, „Пътят на Икар” (удостоен с европейската награда „Еврокон”, 1976) и др.
26.12.	60 г. от смъртта на Чудомир (псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски) (25.03.1890 – 26.12.1967), български писател хуморист, художник, читалищен и музеен деец. Роден в с. Турия, Старозагорска област. Разказите, както и рисунките му, с добродушен хумор представят колоритни фигури, преди всичко от родното му село и Казанлък; 135 г. от рождението на Дан Колов (Дончо Колев Денев) (26.12.1892 – 26.03.1940), български борец, смятан за най-великия борец за всички времена и легенда в бойните изкуства.
27.12.	60 г. от откриването на първите Декемврийски музикални дни в Стара Загора (27.12.1967). Това е едно от най-големите музикални събития в историята на града. След откриването на новата оперна сграда през 1971 г. Дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ). Първата музикална проява под това име се провежда през 1973 година; 205 г. от рождението на Луи Пастьор (27.12.1822 – 28.09.1895), френски химик и биолог. Считан за един от основоположниците на микробиологията, открил принципите на пастьоризацията и ваксинацията.
30.12.	120 г. от рождението на Йордан Капсамунов (30.12.1907 – 27.10.1991), български политик, кмет на Стара Загора от 1952 до 1962 г. Роден в с. Хан Аспарухово, Старозагорска област. Реализирал много проекти в областта на културния, обществения и икономическия живот на града. Удостоен със званието „Почетен гражданин на Стара Загора” (1985). Повече за живота и дейността му в: Капсамунов, Йордан Христов. Спомени / Йордан Христов Капсамунов ; Въвед. Светла Димитрова. – Ст. Загора : Кота, 2007. – 160 с. : с ил., портр.

***

ООН обявява 2027 г. за:

Международна година на правната грамотност
Международна година на устойчивия и гъвкав туризъм

СВЕТОВНИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ под егидата на ООН

2027 – 2036 г. Международно десетилетие на културата за устойчиво развитие
2027 – 2036 г. Международно десетилетие на укрепване на мира за бъдещите поколения
2027 – 2036 г. Десетилетие на ООН за залесяване и повторно залесяване в съответствие с устойчивото управление на горите
2026 – 2035 г. Десетилетие на устойчивия транспорт на ООН
2025 – 2034 г. Десетилетие на действие за криосферните науки
2025 – 2034 г. Десетилетие на действията на ООН срещу пясъчните и прашни бури
2024 – 2033 г. Международно десетилетие на науките за устойчиво развитие

Изработил: Малина Николова
Справочно-библиографски отдел