24 октомври - Представяне на книгата „На гребена на новините“ от Енчо Енев

24 октомври 2018 г. (сряда), 18:00 ч., зала първи етаж
Среща с Енчо Енев и представяне на книгата му „На гребена на новините“ (изд. „Захарий Стоянов“, 2018). Изданието ще бъде представено от Иван Гранитски, Трифон Митев и Стоянка Пастърмова.

Издателство „Захарий Стоянов“ поднася на българския читател книга с ярка, взривна публицистика от Енчо Енев. Авторът е добре познат на широката българска публика публицист с остро, често пъти и жлъчно перо. Той е автор на стотици публикации, които отразяват актуални обществени проблеми и винаги държи будно перото си, когато става дума за подмолните опити на соросоидите да атакуват българската национална идентичност, да правят подли опити за подмяна на естетическите критерии и най-вече да манипулират съзнанието на наивното българско общество.
Книгата прилича на словесна бомба. Четейки отделните статии, есета, филипики, антрефилета, наситени с благороден патос и с тънък усет за социално-политическите трансформации в обществото ни през последните години, както и за неконтролируемото разгръщане на непредвидими и разрушителни тенденции в геополитически мащаб, читателите ще се поразят и ще бъдат несъмнено увлечени от точните оценки, безпощадния анализ и категоричната защита на ценности, идеали и цели, без които съвременното българско общество би се разпаднало.

От издателството

Нова книга на Енчо Енев

 

30 октомври - Представяне на книга от проф. д-р Цекомир Воденичаров

30 октомври 2018 г. (вторник), 11:00 ч., зала първи етаж
Представяне на книгата „10-те принципа на медика и мениджъра“ на проф. д-р Цекомир Воденичаров – декан на Факултета по обществено здраве, Медицински университет – София.
Организатори: Съюз на учените и Медицински факултет на ТрУ – Стара Загора.

Корица на книга на проф. Воденичаров

 

30 октомври - Представяне на книга от проф. Терзиев

30 октомври 2018 г. (вторник), 17:00 ч., зала първи етаж
Представяне на книга и среща с проф. Терзиев от Национален Военен университет „Васил Левски“ – Велико Търново.

31 октомври - Наградата „Анастасия Тошева“ и „Будител на Стара Загора“

31 октомври 2018 г. (сряда), 18:00 ч., зала първи етаж
Отбелязване на 1 ноември – Ден на народните будители. Връчване на наградата „Анастасия Тошева” на Община Стара Загора и наградата на Съюза на учените „Будител на Стара Загора”.

2-3 ноември - Конференция „Историческото наследство на Стара Загора, Тракия и Балканите“

2 – 3 ноември 2018 г. (петък – събота), 9:30 – 18:00 ч., зала първи етаж
Четвърта национална конференция „Историческото наследство на Стара Загора, Тракия и Балканите: Есен 2018”.
Организатор: Сдружение „Алба – Авитохол”, с подкрепата на Община Стара Загора.

7 ноември - Моноспектакъл „Последна радост” по Йордан Йовков на актьора Милен Димитров

7 ноември 2018 г. (сряда), 19:30 ч., зала първи етаж
Моноспектакъл „Последна радост” по Йордан Йовков на актьора Милен Димитров.

Моноспектакълът „Последна радост” е изграден върху разказите „Другоселец”, „Серафим” и „Последна радост” на Йордан Йовков. В традиционна форма, лесно достъпен и комуникативен, предназначен за широк кръг публика в т.ч. ученическа. Разкрива поетичния свят на Йовков.
Насочен е и към младежка аудитория като цели да стимулира четенето на произведения от българската класика. С помощта на театралната визуализация на темите и образите текстът бива поднесен по алтернативен комуникативен начин с надежда да провокира у зрителя по-задълбочен интерес към творчеството на автора.
Образите на Йовковите герои на сцената представя актьорът Милен Димитров, завършил НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. От 2002 г. е част от екипа на ДКТ „Васил Друмев“ гр. Шумен. Известен е с ролите си в моноспектаклите „Лазарица” от Йордан Радичков, 2004 г. и „Антихрист” от Емилиян Станев, 2012 г. Режисьор е на спектакъла „Излезе ангел от мъглата“ по Пьотр Гладилин, 2016 г. Негови късометражни филми са участвали в международни кинофестивали в Кайро, Москва, София и др.

Моноспектакъл Последна радост

 

 

Изложбата „Какво ни завещаха...?” разказва за живота и делото на четирима старозагорски просветители. Избраната тема е подсказана от историческия календар, който сочи, че през 2017 се навършват: 140 г. от смъртта на Захарий Княжески, 180 г. от рождението на Анастасия Тошева, 170 г. от рождението на Петър Иванов, 165 г. от рождението на Атанас Трифонов Илиев.
Това са дейците на епохата на Възраждането, с принос за културно-просветната обнова на Стара Загора. Общите им черти на духовната им близост и мирозрение се определят от здравия и напредничав възрожденски дух на града, утвърдени са в борбата за модерно българско образование, просвета, култура, за възраждането на новия стар град. Какво ни завещаха те?
Приносът на Захарий Княжески в развитието на българското Възраждане е разностранен. Той е родоначалник на медицинската литература, един от пионерите на модерното земеделие, изследовател на българския фолклор, с принос в историята и културното развитие на отделни български градове, с големи заслуги за образованието на българските жени, основоположник на библиотечното дело в Старозагорско. В завещанието си, съставено приживе през 1871 г., публикувано след смъртта му в издавания в Цариград в. Напредък, Захарий Княжески споделя съкровенното си желание да се „отворят” библиотеки за „вечен спомен и ползуване на българското юношество!“.
През 1850 година Княжески съпровожда племенницата си Александра Михайлова и Анастасия Михова Каличкова, за да учат за учителки в Русия. Това са първите българки, изпратени с благотворителни средства да учат в Русия, където получават педагогическо образование. Това събитие бележи по-нататъшния път в живота на бъдещата директорка на Девическата гимназия в Стара Загора – Анастасия Тошева. Тя организира и управлява ученическия пансион, създава учителска и ученическа библиотека, разработва програма на училището. Анастасия Тошева развива активна обществена дейност. Държи сказки и беседи, организира женски дружества в Стара Загора и Габрово за просвета на жените и за благотворителни цели.
Хронологията ни отвежда към името на Петър Иванов – борецът с душата на поет. Като учител и общественик Петър Иванов е тясно свързан с революционните борби на нашия град. Още със завръщането си от Белград, където се образова, влиза в състава на старозагорския революционен комитет, оглавяван от Кольо Ганчев. Съден като участник в подготовката на Старозагорското въстание, Петър Иванов записва името си като първият старозагорски поет. В края на 1875 година се появява стихосбирката му, непретенциозно озаглавена „стихотворения”, издадена в Цариград.
Правим крачка напред във времето и се срещаме с един от най-ярките представители на новата генерация възрожденска интелигенция – Атанас Трифонов Илиев. Закономерно е поставянето му начело на Старозагорския департамент след Освобождението, който се е нуждаел от грижи за възстановянвяването на нормалния живот. По европейски образован администратор Атанас Илиев ще стане автор на едно от първите ръководства за управление на българския град, ще подготви и издаде поредица от статистически алманаси, даващи ни информация как е извървяна всяка крачка в съзиждането на новото стопанство, как духовно се е съвземал района след погрома.
Изкушен от историческата тематика, Атанас Илиев отпечатва на страниците на в. „Старозагорски глас” поредицата „Из историята на града Стара Загора”. Този цикъл от статии се явява междинен етап от проучванията на Илиев за миналото на Стара Загора. Голяма част от събраните сведения за историята на града са обобщени и събрани в книгата му „Спомените на Атанаса Трифонов Илиев”, издание на БАН, 1926 г.
Захарий Княжески, Анастасия Тошева, Петър Иванов, Атанас Илиев – достойни имена на старозагорци в българското Възраждане. Работили тихо, скромно, всеотдайно, все в името на една цел – Просвещение!
Целта на тази изложба е да възроди паметта. Памет за хора, памет за събития. Да ни покаже кои сме, откъде сме тръгнали и накъде да вървим? Да разберем, че нищо не започва от нас, че благотворителността не е модерно дело на съвременния човек, че преди повече от век и половина предходниците ни са творили блага, били са дарители и благодетели. Жан Батист Сей пише: „Историята е полезна не защото четем в нея миналото, а защото четем в нея бъдещето.”
При създаването на изложбата да използвани документи от фондовете на старозагорските културни институти Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Библиотека „Родина“, Регионален исторически музей и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Тя е осъществена от краеведа Малина Денчева и дизайнера Дилян Бакалски. С финансовата подкрепа на Община Стара Загора.
Формата, в която е изработена изложбата – 11 пана на стойки с размер 200х80 см – дава възможност тя да гостува в читалища, библиотеки, училища (по заявка) с цел популяризиране на града ни и неговите просветители. Банер стойките са със самонавиващо се пано от винил, което се прибира в основата. Рол банер стойките са с две крачета в основата, което ги прави стабилни. Всяко пано се съхранява в отделна транспортна чанта, с която може лесно да се пренася.

Изпращайте своите заявки на имейл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

 

Библиотека Захарий Княжески

042 648 131 – директор
042 648 143 – регистрация и информация
6000 Стара Загора, бул. Руски 44
--------------------------------

Eлектронен бюлетин

Актуална информация за предстоящи събития

Работно време

понеделник – петък
от 8.30 ч. до 18.15 ч.
събота
от 8.30 ч. до 14.15 ч. 

Отдел Изкуство
понеделник – петък
от 8.30 ч. до 17.00 ч.

--------------------------------
всеки последен четвъртък на месеца

неработен ден с читатели

Попитай библиотекаря

Контакт с Регионална библиотека Захарий Княжески