Изложба „Стари истории в ново време“

• Стари истории в ново време Стари истории в ново време
• Въведение Въведение
• Вестник Земледелец Вестник Земледелец
• Вестник Бъдеще Вестник Бъдеще
• Списание Наука Списание Наука
• Демократически вестник Демократически вестник
• Вестник Земледелска борба Вестник Земледелска борба
• Земледелско-скотовъден вестник Земледелско-скотовъден вестник
• Списание Оранжева заря Списание Оранжева заря
• Вестник Музикален преглед Вестник Музикален преглед
• Вестник Устрем Вестник Устрем
•  

„Стари истории в ново време” е юбилейна изложба, посветена на първите следосвобожденски периодични издания в Стара Загора и на 150-годишнината от рождението на Милю Касабов – учител, редактор, книжар, баща на поета Гео Милев.
Единадесет табла винили разказват за създаването (1878 г.) и развитието в Стара Загора на девет периодични издания, които през 2018 г. имат годишнини: 135 г. от вестник „Земледелец; 120 г. – вестник „Бъдъще”; 115 г. – списание „Наука”; 110 г. – „Демократически вестник”; 95 г. – вестник „Земеделска борба”; 95 г. – „Земледелско-скотовъден вестник”; 95 г. – списание „Оранжева заря”; 95 г. – вестник „Музикален преглед”; 90 г. – вестник „Кооперативна пробуда”; 85 г. – вестник „Устрем”.
Непосредствено след Освобождението 1878 г. изгорелият и опустошен град започва постепенно да възвръща традиционния си ритъм на живот. Периодичният печат и книгоразпространението са важна част от възстановяването на града и от градската култура. В началото на 1883 г. пловдивският вестник „Южна България” отбелязва за Стара Загора: …..независимо от голямото нещастие, сполетяло града през време на войната, бързо се възстановява не само икономически, но и има претенцията да бъде пръв град след Пловдив и в политическо отношение…”.
Всяко табло е посветено на едно заглавие, представено чрез кратка характеристика, програмната статия, любопитни факти от историята му, интересни статии и илюстрации, имена на създатели, редактори и журналисти. Например вестник „Земледелец” е първият следосвобожденски земеделско-стопански вестник, издаван от старозагореца Димитър Наумов; списанието „Оранжева заря” излиза само в един брой, през май 1923 г.; обявеното като месечно популярно-научно списание „Наука” излиза само в два броя през 1903 г.
Изложбата съдържа текстове, части от изданията, снимки, факсимилета от документи, свързани с избраните заглавия. Реализацията е част от събитията в Европейската година на културното наследство. Използвани са документи от фондовете на Регионална библиотека „Захарий Княжески” – Стара Загора, Регионален исторически музей – Стара Загора, Библиотека „Родина” – Стара Загора, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и Народна библиотека „Иван Вазов” - Пловдив.
Изложбата е с генериран QR код и може да бъде разглеждана и чрез мобилни устройства.
Формата, в която е изработена изложбата – 11 пана на стойки с размер 200х80 см – дава възможност тя да гостува в читалища, библиотеки, училища (по заявка) с цел популяризиране на града ни. Банер стойките са със самонавиващо се пано от винил, което се прибира в основата. Рол банер стойките са с две крачета в основата, което ги прави стабилни. Всяко пано се съхранява в отделна транспортна чанта, с която може лесно да се пренася.
Изпращайте своите заявки на имейл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Изложба „Поздравъ от Стара Загора”

• Поздравъ от Стара Загора Поздравъ от Стара Загора
• Параклисът Параклисът
• Езерото Езерото
• Мъжката гимназия Мъжката гимназия
• Старата поща Старата поща
• Пощенска палата Пощенска палата
• Димчово здание Димчово здание
• БНБ БНБ
• Военен клуб Военен клуб
• Гарата Гарата
• Ц. Св. Николай Ц. Св. Николай
•  

Изложбата „Поздравъ от Стара Загора“ е резултат от обявения през месец юли 2017 г. фотоконкурс от Регионална библиотека „Захарий Княжески”, посветен на 140 г. от обявяването на Руско-турската освободителна война (1877 г.) и на Европейските дни на наследството в България. Конкурсът и изложбата са реализирани с финансовата подкрепа на Община Стара Загора и медийното партньорство на dolap.bg.
Представени бяха 15 обекта от града, които са запечатани на пощенски картички от началото на ХХ век. Обектите могат да бъдат разгледани в сайта на Регионална библиотека „Захарий Княжески” и на сайта dolap.bg. Задачата на участниците в конкурса беше да представят своите дигитални еквиваленти на тези места от съвременния град Стара Загора през окото на съвременната камера! 
До крайния срок, 8 септември 2017 г., бяха получени 58 фотографии на 17 автори, на възраст от 13 до 69 години. Една от най-често сниманите сгради е пощенската палата, или пощата, както е известна в ежедневието. Следват Мъжката гимназия (сега Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия), Езерото, Параклисът „Св. Теодор Тирон“, старата поща на бул. „Патриарх Евтимий“. Жури с председател професионалния фотограф Цветан Четъшки номинира десет от представените творби за включване в изложбата.
Включените картички и снимки показват интересни и важни за града и хората му места и сгради – как са изглеждали преди повече от седемдесет години и какъв е видът им сега. Старите фотоси са от фонда на библиотеката, а новите са дело на съвременни фотографи и любители. Изложбата е осъществена от краеведа Снежана Маринова и дизайнера Дилян Бакалски. 
Снимките са придружени с кратък текст, който информира зрителя за историята на сградата или мястото и какво е тя сега. В процеса на подготвяне на текстовете бяха открити малко известни факти и истории за старата поща от кондиката на църквата „Св. Богородица”, за т.нар. „Димчово здание“ (старата съдебна палата), за Българската народна банка.
Изложбата е с генериран QR код и може да бъде разглеждана и чрез мобилни устройства.
Формата, в която е изработена изложбата – 11 пана на стойки с размер 200х80 см – дава възможност тя да гостува в читалища, библиотеки, училища (по заявка) с цел популяризиране на града ни. Банер стойките са със самонавиващо се пано от винил, което се прибира в основата. Рол банер стойките са с две крачета в основата, което ги прави стабилни. Всяко пано се съхранява в отделна транспортна чанта, с която може лесно да се пренася.

Изпращайте своите заявки на имейл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Изложба „Какво ни завещаха...?”

• Какво ни завещаха Какво ни завещаха
• Захарий Княжески Захарий Княжески
• Захарий Княжески Захарий Княжески
• Анастасия Тошева Анастасия Тошева
• Анастасия Тошева Анастасия Тошева
• Анастасия Тошева Анастасия Тошева
• Петър Иванов Петър Иванов
• Петър Иванов Петър Иванов
• Атанас Илиев Атанас Илиев
• Атанас Илиев Атанас Илиев
• Атанас Илиев Атанас Илиев
•  

Изложбата „Какво ни завещаха...?” разказва за живота и делото на четирима старозагорски просветители. Избраната тема е подсказана от историческия календар, който сочи, че през 2017 се навършват: 140 г. от смъртта на Захарий Княжески, 180 г. от рождението на Анастасия Тошева, 170 г. от рождението на Петър Иванов, 165 г. от рождението на Атанас Трифонов Илиев.
Това са дейците на епохата на Възраждането, с принос за културно-просветната обнова на Стара Загора. Общите им черти на духовната им близост и мирозрение се определят от здравия и напредничав възрожденски дух на града, утвърдени са в борбата за модерно българско образование, просвета, култура, за възраждането на новия стар град. Какво ни завещаха те?
Приносът на Захарий Княжески в развитието на българското Възраждане е разностранен. Той е родоначалник на медицинската литература, един от пионерите на модерното земеделие, изследовател на българския фолклор, с принос в историята и културното развитие на отделни български градове, с големи заслуги за образованието на българските жени, основоположник на библиотечното дело в Старозагорско. В завещанието си, съставено приживе през 1871 г., публикувано след смъртта му в издавания в Цариград в. Напредък, Захарий Княжески споделя съкровенното си желание да се „отворят” библиотеки за „вечен спомен и ползуване на българското юношество!“.
През 1850 година Княжески съпровожда племенницата си Александра Михайлова и Анастасия Михова Каличкова, за да учат за учителки в Русия. Това са първите българки, изпратени с благотворителни средства да учат в Русия, където получават педагогическо образование. Това събитие бележи по-нататъшния път в живота на бъдещата директорка на Девическата гимназия в Стара Загора – Анастасия Тошева. Тя организира и управлява ученическия пансион, създава учителска и ученическа библиотека, разработва програма на училището. Анастасия Тошева развива активна обществена дейност. Държи сказки и беседи, организира женски дружества в Стара Загора и Габрово за просвета на жените и за благотворителни цели.
Хронологията ни отвежда към името на Петър Иванов – борецът с душата на поет. Като учител и общественик Петър Иванов е тясно свързан с революционните борби на нашия град. Още със завръщането си от Белград, където се образова, влиза в състава на старозагорския революционен комитет, оглавяван от Кольо Ганчев. Съден като участник в подготовката на Старозагорското въстание, Петър Иванов записва името си като първият старозагорски поет. В края на 1875 година се появява стихосбирката му, непретенциозно озаглавена „стихотворения”, издадена в Цариград.
Правим крачка напред във времето и се срещаме с един от най-ярките представители на новата генерация възрожденска интелигенция – Атанас Трифонов Илиев. Закономерно е поставянето му начело на Старозагорския департамент след Освобождението, който се е нуждаел от грижи за възстановянвяването на нормалния живот. По европейски образован администратор Атанас Илиев ще стане автор на едно от първите ръководства за управление на българския град, ще подготви и издаде поредица от статистически алманаси, даващи ни информация как е извървяна всяка крачка в съзиждането на новото стопанство, как духовно се е съвземал района след погрома.
Изкушен от историческата тематика, Атанас Илиев отпечатва на страниците на в. „Старозагорски глас” поредицата „Из историята на града Стара Загора”. Този цикъл от статии се явява междинен етап от проучванията на Илиев за миналото на Стара Загора. Голяма част от събраните сведения за историята на града са обобщени и събрани в книгата му „Спомените на Атанаса Трифонов Илиев”, издание на БАН, 1926 г.
Захарий Княжески, Анастасия Тошева, Петър Иванов, Атанас Илиев – достойни имена на старозагорци в българското Възраждане. Работили тихо, скромно, всеотдайно, все в името на една цел – Просвещение!
Целта на тази изложба е да възроди паметта. Памет за хора, памет за събития. Да ни покаже кои сме, откъде сме тръгнали и накъде да вървим? Да разберем, че нищо не започва от нас, че благотворителността не е модерно дело на съвременния човек, че преди повече от век и половина предходниците ни са творили блага, били са дарители и благодетели. Жан Батист Сей пише: „Историята е полезна не защото четем в нея миналото, а защото четем в нея бъдещето.”
При създаването на изложбата да използвани документи от фондовете на старозагорските културни институти Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Библиотека „Родина“, Регионален исторически музей и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Тя е осъществена от краеведа Малина Денчева и дизайнера Дилян Бакалски. С финансовата подкрепа на Община Стара Загора.
Формата, в която е изработена изложбата – 11 пана на стойки с размер 200х80 см – дава възможност тя да гостува в читалища, библиотеки, училища (по заявка) с цел популяризиране на града ни и неговите просветители. Банер стойките са със самонавиващо се пано от винил, което се прибира в основата. Рол банер стойките са с две крачета в основата, което ги прави стабилни. Всяко пано се съхранява в отделна транспортна чанта, с която може лесно да се пренася.

Изпращайте своите заявки на имейл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..