РЕЗУЛТАТИ
от Първи Национален конкурс за поезия „Николай Лилиев“
Стара Загора, 2014 г.

На 17 май 2014 година жури в състав: Таньо Клисуров, председател, Йордан Атанасов и Стойчо Маджарски разгледа на заседание постъпилите творби за конкурса „Николай Лилиев“.
Журито прегледа повече от 400 стихотворения и единодушно реши да присъди следните награди:

Първа награда – не се присъжда

Втора награда

Валентина Стефанова Йотова
София

ЗАТВАРЯНЕ НА ГРАДСКОТО ТЪРЖИЩЕ

Предутринна гора. Мъглива ласка.
Босоног октомври гази в шумата.
Да видиш някога това успя ли,
певецо с изтъняло празнодумие?

Там Маргарита дири своя Майстор,
загубил се из градското тържище.
Дадеш ли някому душата си,
в замяна никога не чакай нищо.

Пиян до лудост, от ракията по-лют,
духът ти ще се скита безпризорен,
в немилост – сякаш някой царски шут,
връвчицата ще влачи на позора.

По-криво огледало от очите ѝ
е слънчицето, тръгнало на заник.
Езика ли си глътна, та не викаш
под опустелите небесни пазви?

Тъй скита – безнадеждно плосък
човек, когато е изгубил вяра,
и се опитва милост да изпроси,
със съвестта си ако преговаря.

Владимир Стоянов Генов
Италия, Кремона

ИЗОСТАВЕНОТО СЕЛО

Тук гробòвете са повече от къщите.
Къщите пък – повече от живите.
След всяко ново пролетно завръщане
мъртвата си хватка стягат нивите.

Старица прегърбена сред кръстове крета –
дълги са техните неми редици.
Нозете ѝ още помнят пътеката,
цялата скрита от поветицата.

Тя отдавна нехае за рая и пъкъла,
преживяла всички световни беди –
че дълги години бозала е мъката
от нейните сухи и празни гърди.

Надълбоко заровени в черната пръст
са всичките ѝ скъпи съкровища.
Казват, че всеки сам носи своя си кръст.
Някои сякаш – цялото гробище.

Прелитат гарвани като черни ангели,
в сърцето се впива внезапна вина.
Разсичат пладнето перата им паднали,
после – пак предевангелска тишина.

А прежуря над пустото село животът –
поникнал насред облаци слънчев кълн.
Защото какво ли е всъщност Голгота –
един към небето въззел се хълм.

Трета награда

Петя Цолова
София

ДИПТИХ ЗА ЛЮБОВТА

ТОГАВА
...А тогава бяхме толкова близо до рая,
че през оградата му,
пазена завистливо от погледи коси,
прескачахме вътре,
без да му мислим, боси
и нагазвахме в медената река.
А Господ само въздъхваше сякаш,
поклащаше мълчаливо побеляла глава
и вдигаше над нас
опрощаващи всемогъщата си ръка...

СЕГА
Населихме тогава
тази къща в планината
с целувките ни, със тъгата ни
и с шепота ни мек.
И ето, пълна е и днес догоре тишината ѝ.
А от нетрайните и кратки наши часове,
тук приютени някога, сега се внизва
сладостно и болно във сърцата ни
един като рапира тънък ек.

Георги Димитров Драмбозов
София

ЛЮБОВТА НА ЛИЛИЕВ

Каберне Совиньон, каберне Совиньон –
от виното на Любовта опитай!
Гимназия търговска, две липи,
изумяваща младост и две руси плитки –
момичето на твоите мечти.
Каберне Совиньон, каберне Совиньон –
Учителю, мечтателю блажен!
Дори отвъд ще помниш миг божествен –
събужда се плътта за нежност и за песен
в свещена самота и в стих свещен.

Каберне Совиньон, каберне Совиньон –
долита Муза с първата съблазън!
С крилца на пеперуда си, Любов,
реката е Дунав, градчето – Свищов,
страстта е мимолетна, надеждата – напразна.
Каберне Совиньон, каберне Совиньон –
усещам как душата ти звъни!...
И „Ничия Никога” пак се съблича,
в казиното чакат сто леки жени –
едничка е тази, която обича.

Йордан Пеев
Стара Загора

* * *
От всичко в мене,
най-обичам теб
с изгаряща вина
и светла нежност,
затуй ще те забравям всяка вечер,
с въздишката на залеза,
зад хълма…
И всяка сутрин
пак ще те откривам
с прозявката на утрото в леглото.
Ще те изпращам после дълго в себе си
и ще те чакам в края си,
защото:
от всичко в мене,
най-обичам теб…

Награди за участници до 18 години

Бианка-Мария Енчева Желязкова, 17 г.
Карнобат

ПИТАШ МЕ...

Дали има алея за куфари?
Моят куфар не е просто на колела,
той е тежък от пътища,
и претъпкан с любов.
Той мирише на облаци,
лунни сенки реди
и държи незаключени
всички земни дъги.

Имам силна чергарска душа,
и макар да е само една,
ех, чергарска душа,
го търкалям нагоре и срещу вятъра.

Моят куфар не е просто на колела,
той лети с два ръкава на риза,
уловили една по една
сто стихии небесни.
Не е лесно,
ах, как не е лесно
да търкалям съдбата си в него.

Дали има алея за куфари?

Моят куфар не е просто на колела.
В него пролетни сънища влизат,
спят молитви и чакат мига
да ги кажа, ах, как да ги кажа,

че безумно обичам света,
сгушен кротко с етикет, но без име
в моят ръчен багаж...

Питаш ме
дали има алея за куфари...

Дафин Станимиров Козарев, 18 г.
Русе

РАКУРС

По тротоара
срещу мен
върви жена с хляб под мишница.
За нея пролетта няма значение.
Както и
фазите на луната
нивото на световния океан
ролята на борсовите индекси
аукционните къщи „Кристис“ и „Сотбис“
изкуствените трансмутации
популацията на евроазиатския рис
и т. н.
и т. н.
Паница супа
би стояла добре
до резен от хляба ѝ.

Награди за стихове за деца

Пенка Стоянова Станчева
Козлодуй

МЕЖДУ ГЪБКИ ЧЕЛЯДИНКИ

Животинка, буболечка,
буболечка, животинка –
подредиха те пътечка
в пролетната ни градинка.

Малка мравка-работливка
води всичките с усмивка.
Чистят цветната алея
и очичките им греят.
След шетнята из тревата,
се изкъпаха в росата.
Изсушиха се на слънце
върху шарените грънци.

Опна струните щурчето,
заизвива се хорцето –
между гъбки челядинки
тропат мравки и калинки.

Пеперуди и пчелици –
работливи хубавици
кацат в цъфналите чашки
и цветчетата опрашват:
плод да вържат цветовете,
мед да има в домовèте –
дренки, лешници, малинки
за човеци, животинки.

Аз пък, легнал по коремче,
между àстри и мимози –
щраках, щраках с джиесемче.
Запечатах всички пози!

Йордан Паунов Кушев
Велико Търново

ЩУРЧО И ЩУРКА

Събрали се Щурчо и Щурка,
да спретнат те своя къщурка.

И Щурка на Щурчо надява се,
но Щурчо под храста прозява се.

Сам Щурчо на Щурка надява се,
но Щурка на сянка прозява се.

Тъй – с мързела – Щурчо и Щурка
останали пак без къщурка...

Разбрахте, знам, дечица мили,
че дом гради се с общи сили.