РЕЗУЛТАТИ
от Шести Национален конкурс за поезия „Академик Николай Лилиев“
Стара Загора, 2019 г.

Конкурсно жури: Таньо Клисуров – председател, Стойчо Маджарски и Йордан Атанасов.

Първа награда

Мима Маринова Иванова
Стара Загора

РОДИНА

Нека някои потъват в подвижните пясъци
под далечно небе, по-дълбоко и щедро, навярно.
Нека чужди звезди ги опиват със блясъка
на лъжовни надежди и приказно-златни съблазни.

Аз оставам. В тази моя земя на очакване,
с нестинарската алена жар, дето мами нозете,
със войводи, които самодиви оплакват
и с онези звънтящи отвъд паметта колелета.

Тук оставам. Под божурено-бели съзвездия,
дето всички пътеки под босите стъпки са мои.
Всяко стръкче тревица е вплетено в моите вени
и крайпътният камък с гласа на сърцето говори.

Знам, че само тук дишам наистина жадно
и прегръща ме вятърът летен, попил маранята.
От иконата стара в порутена църквица хладна
гледа кротко Исус и протяга ръка в тишината.

Нямам друго, единствено тази утеха –
да съм истински жива с дълбоко зарития корен,
който себе си сбъдва със тихата сила, поета
от самото сърце на земята и ръката на Бога.

Втора награда

Здравка Петрова Христова
Русе

ЕМИГРАНТИ

Не ги одумвайте, че тръгват сляпо
Със сак мечти, адрес, един билет.
За чер хляб с чер труд
     чужда пръст ще драпат
Животът ще ги нищи като дреб

Ех, тук-там някой ще изпсува гневно...
Накрая... пак ще стане автомат!
Кръв, пот, ум, съвест
     ще пресмята в евро....
Едни – ще се пречупят... Продадат!

На дребно ще крадат, хитруват, просят.
И ще затъват в кал. А нощем с крек
Ще бягат от гъмжащите въпроси:
„Кой бях? Кой съм? Защо? Как? Накъде?“

Най-ловките в житейската рулетка
Ще грабнат джакпот. Ще се „уредят“.
Ще парадират с лукс.
     Зверчета в клетка...
И в омагьосан кръг ще се въртят.

Все нещо ще им липсва. Ще се връщат
Насън към корените си назад.
Ще скърпват разпиляната си същност
И бледи спомени за роден град.

Полуусетили неумолимо:
Продали са се за живот менте.
Разкъсват се но… Имат две чужбини –
И тук. И там. Родина – вече не!

Трета награда

Асан Исметов Хаджипехливанов
Плевен

ЛАСТАР ОТ КАВАК

Пролетта е момиче на тънкото рамо с кобилица,
пролетта е поточе със девствено топла снага,
пролетта е парче синева и гнездене на птица,
пролетта е прашец от бадеми, и ситна троха.

И какво като тръгват катуни пияни по съмване
и какво като цвилят площадно бели коне,
вселенски кахъри нощем ме мъчат приятели
и какво като Бог ми предлага назаем криле.

И какво като пръхва пръстта и лудо дими,
и какво, че пристъпват жените със бели забрадки,
и какво като галят браздата в сиромашките дни,
и какво като Бог ми изпраща на сън незабравки.

И какво като пеят каруци по слънчеви пътища,
и какво като лазарки ходят по селски мегдан,
кадифяна в ръце пренапридам житейските халища
и осъмва душата игличина в бялата ми длан.

Пролетта е момиче на тънкото рамо с кобилица,
пролетта е ухание прясно от крайпътния мак,
пролетта е вино памидено в дървена бъклица,
пролетта е сърцето ми – строен ластар от кавак.

Поощрителна награда

Магдалена Петрова Телиева
Пловдив

БУЙСТВОТО НА ВИШНЕВИЯ ЦВЯТ

Ще си продам роклята,
сватбената.
Аз и без това не я нося.
Всяка година разказва ми бялата дреха учтиво
за „честито-честито”, „наздраве”, „горчиво”.
И става наоколо за миг отново красиво.
И валсът шеметен дори предпазливо прокрадва се…
Ах, това е било!
Да, беше, беше, беше!
И любовта ни под бяло венчило цъфтеше.
Но сега за какво ми е? Аз не я нося.
Виж, вишните на двора обличат си дрешките.
И честно ви казвам,
завиждам им дори на грешките,
на припряната младост,
и на смелостта изпреварващо да набухнат,
и от бяло вълнение да натежат,
и пчели като пажове край тях да жужат.

Как всеки сезон те си носят премяната!
И повтарят неотклонно програмата.
А за мен роклята, бялата, остарява.
И накъде ли ще тръгна
с таз булчинска рокля през градините,
с коси посребрени, и с воала бял?
А те си цъфтят, не пресмятат годините,
благоуханни, красиви, с ген оцелял.

Ще я продам тази рокля булчинска.
Вече съм почти категорична.
Но всяка пролет,
когато вишните покажат цвета си,
ще се обличам пак в сватбено бяло,
поне в душата си.

Поощрителна награда за млада поетична надежда

Николета Владимирова Стефанова, 18 г.
София

КЪРВАВОТО КЛАДЕНЧЕ

След като бе посечен,
а къдриците му паднаха тежко пред очите,
оцелелите взеха главата
и я измиха на кладенчето,
така както невестите плакнат стомните си.
Днес, в реката се води битка,
но в кладенчето се е уталожила тишината
и кръвта.
Бенковски умира на Христова възраст;
на разпети Петък оставям
Великденче на скалата
и чувам
Божията песен.
България възпява своя герой.
Велик ден е.

Поощрителна награда за млада поетична надежда от Стара Загора

Силвия Николаева Колева, 23 г.
Стара Загора

* * *
Сънува всеки своята Итака
с отворени очи, пиян от чувства.
Отчаян, болен, знае: тя го чака
и той в очакването вкопчва пръсти.

Върви към нея всеки ден, не спира,
в миража – близо, иначе – далечна.
Наказан и благословен разбира,
че в него – смъртния, е просто вечна.

Напук на страхове и зли стихии,
земята е готов да преобърне,
дълбоките ѝ тайни да разкрие,
докато устрема велик не сбъдне.

Години още толкова да минат,
копнежът пак ще грее млад, прекрасен!
Не значат нищо тлеещите сили,
снегът в косите нищичко не значи!

За миг единствен, цял живот си струва.
Животът в този миг е. Тя го чака.
С отворени клепачи я сънува,
повярвалият в своята Итака.