Откриване: 11 юни 2014 г. (сряда) от 17:00 часа.

Автори на изложбата: Светлана Авдала, Надя Сотирова, 

Художествено оформление: Стоян Бунджулов, Ивелина Велинова

В основата на реализацията е къща музей „Панчо Владигеров” – София

 

Изложбата включва 27 табла, формат 50/70 см. Реализирана е в партньорство с Организацията на евреите в България „Шалом”, представя еврейското музикално присъствие в България. Изброяването само на някои имена на музикантите с еврейски произход като Панчо Владигеров, Алексис Вайсенберг, Петър Ступел, Жул Леви, Дина Шнайдерман, акад. Николай Кауфман, Милчо Левиев, Морис Аладжем, Весeлин Пантелеев Ешкенази, очертава изключително пъстра картина от жанрове, индивидуални стилове и специфични музикантски дейности. Много от тях имат световна известност, други – пионерите, родоначалниците на школи, дейности и направления като Алберт Пинкас, Аврам Литман, Мильо Басан, Херцел Леви, а също и проф. Бенцион Елиезер, Бенедикт Молохов, проф. Самуил Видас се нуждаят от изследвания и популяризиране. 

Не е случаен фактът, че до 40-те години на 20-и век в България евреи инициират създаването на първите джазови формации. Много от големите имена в нашата музика като  Милчо Левиев, Морис Аладжем, Александър Владигеров работят в този жанр. От друга страна независимо от индивидуалните стилови особености, еврейските музиканти носят белезите на своя етнос по отношение на оптимистичния дух, усещането за автошарж и умението да се импровизира и разговаря чрез музиката, да се сътворява тя в колектив, което я прави отворена към други култури и влияния. Творци като Зико Грациани, Борис Левиев, Жул Леви, Бенцион Елиезер,  Бенедикт Молхов, Морис Аладжем, Александър Владигеров, свързват своето изкуство  със сценичното театрално действие, с диалога и играта не само в музиката, но и  в театъра.  

 

Продуценти: Българската национална телевизия,  Къща музей „Панчо Владигеров” – София,  Фондация „Духовното наследство на Панчо Владигеров”

Режисьор: Светлана Авдала

Оператори: Иван Червенов, Емилиян Динов 

С участието на актьора Ицко Финци. 

Документалният филм разказва още веднъж за преживелиците на еврейските музиканти по време на Втората световна война в България. Този път обаче тази история е разказана чрез звука и музиката на времето. Преплитащите се съдби, които имат своите общи пресечни точки  в определени исторически моменти, имат и обща посока – сътворяването на музика при всякакви обстоятелства и въпреки всичко. Тя е средство за оцеляване, глътка въздух в невъзможното, своеобразен израз на оптимистичния  мъдър дух на евреите, който приема, че „...притъмнее ли, значи е на разсъмване”. В основата на сценария са фрагменти от книгата на композитора Жул Леви „Виждам живота в розoво”.